Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
Наливайки алкохола дълбоко в нищожеството си,
очите ти - червени фарове, гледат ме,
усмивката - неприятно изкривена, смее ми се,
тялото ти - странно наклонено, вика ме,
думите ти - страшно шумни, гонят ме. ...
Подскача уморен край мен дъждът
и някак глупаво ме гледа и се чуди -
с какъв мерак летя през кален път,
най-много да си мисли, че съм луда.
Захапвам локвите и нищо не ме спира, ...
Как искам да се върна и да те прегърна.
Как искам да съм при теб сега.
Как искам да не съм без теб така.
Как искам да гледам в твоите очи.
Как искам да не виждам там повече сълзи. ...
Няма нужда да се извиняваш,
не аз отсъждам кой е прав и кой греши.
Но дори да бях аз съдник безпристрастен,
извинението нямаше да те спаси!!!
Както грешките си правиш горделиво, ...
Ще запаля хиляди свещи (и не само)
в памет на моите сълзи,
които съхнеха на твоето рамо,
а ти с чужди устни ги изтри.
Свещички малки ще запаля даже, ...
ПОКЛОН НА КОЛЕНЕ!
На 3-и март България възкръсна
след петвековно турско робство...
Да почетем ний паметта на хилядите пръснати
по цялата ни и измъчена земя загинали - ...
Над теа рими куках цела нощ,
мерак ми е да бъде по лиричну,
закот в сърцето ми са турна га че нож
и мой балада да напраа, патетична.
Ми то не можи, ей тъй изведнъж, ...
Неусетно проживях аз толкова години
и тъгувах, и копнях, и прощавах,
и жертва бях на човешко
лицемерие и егоцентризъм.
И спомените слънчеви, или дъждовни, ...
Остаряват само дните в календара
и в косите пухкав сняг вали,
но дори за миг не смятам, че съм стара,
щом казваш, че не ми личи.
И не мисля и да остарявам, ...
Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита ...
Когато дойдеш, ще съм друга,
няма да познаеш, че съм аз -
нищо в теб не ще ме развълнува,
както ме вълнуваше омайният ти глас.
Когато дойдеш, няма да говоря, ...
Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.
Даде ми почва да посея надеждите ...
Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове, ...
А колко беше лесно отначало...
Като да гледаш в огледало...
Да виждаш себе си щастлива...
Тогава светещият поглед нищо не отмива...
А колко слънчеви лъчи. ...
Той не беше поет, за да опише със думи
своя пулс необуздан във трепетен зов.
И художник не беше, по платно да рисува.
От пустиня по-жаден бе за мойта любов.
И да пее не можеше, затова все мълчеше. ...
Не искам от някого нещо да взема -
аз искам на всички ви нещо да дам!
Забързано облаче, хитро усмихнато,
надежда за радост
и цвете от онзи ей там магазин. ...
Отново ще нахлуеш в моя свят
и после дълго пак ще съм объркана.
Страхувам се от срещите ни аз,
от невъзможните към тебе чувства.
Когато видя те, любов кат ураган ...
Кажи ми как ще си поръчаш вечност
за радио-такси на времето
(Адресът: от дома до нежност
без връщане в несподеленото) .
Да се надскачат нощните жребци ...
Шкаф със спомени
Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно, ...