Докосване в нереален свят
В свят измислен се впускам,
там срещнала мисли и разум –
копнея, жадувам, в полет политам.
Не искам да спирам. A трябва ли!? ...
Тревожно беше сякаш век във мене
в закътаните кътчета на мислите.
Не исках повече да съм обичана
с фалшивата илюзия за щастие...
Не исках някого в живота си да срещам. ...
Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам, ...
Събуждам се и поглеждам към стената,
там, където съм наредила небрежно много мои снимки.
Измежду тях, някъде по средата,
намираш се и ти...
Още сънена, правя някакви си мимики. ...
Изгубена е вече тя,
онова силно чувство – Любовта.
Сега е само думи и изречени слова,
празни думи, казани на вятъра…
Във безкрая отлетя... отново... ...
В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...
Когато чувствата излишни са... къде отиват те?
Когато имало ги е със купища... изгубили са се като дете?
Все казват, че енергия в природата
не се изгубва - сменя си породата.
Дали избягали са на перваза? ...
Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...
В щастие и тъга вие подкрепяте моята душа,
без вас дъждът би бил студен, а нощта - страшна.
Вие сте моят пристан и моето спасение,
за да продължавам напред давате ми вдъхновение.
Знайте, че можете винаги да разчитате на мен, ...
Толкова си друга, че препържи въздуха.
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...
Поогледах се - не те видях,
търсих те - не те намерих.
Зачудих се къде си ти – най–добрия ми приятел.
Мъничко ядосан и леко симпатичен, аз винаги те виждах.
Но днес сякаш беше нов ден за мен. Такъв, че теб те нямаше. ...
Петко не учи, затова няма да сполучи.
Учебник да хване не ще,
а играе само с плюшеното си мече.
Бележникът му е пълен с двойки,
но на места намират се и тройки. ...
(на творците по душа)
В приказка на черно-бели краски
е заключен извънредно малък свят
и в него – ние, вечните мечтатели,
все бързаме за някой влак. ...
Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
В сърцето те допуснах втори път...
и болката завърна се повторно,
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба... ...
Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им. ...
Не, моят рицар днес не е печален!
За мене той е рицарят последен,
със който търся новото начало
и със надежда в бъдещето гледам...
Той с вятърните мелници се бори! ...
Любовта за мен е... черно-бяла, на райета,
сгушена в две късчета небе.
Тя е пролет и поля от слънчогледи,
бриз и полъх на море!
Любовта за мен е пеперуда - пъстроцветна, ...
Крача свободно по мократа трева,
облечена във снежнобяла риза.
Тичам благодарна на дъжда
и се чувствам като жрица.
Тревата гъделичка нежно моите нозе, ...
Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.
Безкрайна доброта и нечовешка злост ...