Poetry by contemporary authors
Криле за прегръщане 🇧🇬
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
Приспана тъга... 🇧🇬
в пелени от радост
плаче в съня.
Безсънна мечта
с крилете на спомена ...
Приказка за четирите посоки на света 🇧🇬
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил: ...
Живот-Тъга 🇧🇬
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината ...
... ще напиша песен... 🇧🇬
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло... ...
Мечтите на една надежда 🇧🇬
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор, ...
Ами така си е... 🇧🇬
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните, ...
Самотникът Дъб 🇧🇬
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...
На... Стария човек! 🇧🇬
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени... ...
Не поглеждай встрани 🇧🇬
още търся очите ти!
Твойте думи звънят като ноти.
Замълчи... замълчи... –
ангел нежен си ти, ...
На чисто 🇧🇬
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...
Момичето ти 🇧🇬
Момичето ти отдавна те чака… горката.
За нея чак ми става жал, разбираш ли.
На любовта ви нахално отрязах крилата.
Сега ми е съвестно, мили, не виждаш ли? ...