Достатъчно от всичко взех.
Защо все още се оглеждам?
Витае в празното пространство дух,
но няма в него никаква надежда...
Присядам. В сянката на миналите дни. ...
Есенни пътища
На пръсти се изнесоха копнежите
и бавно зреещото лятото си отива,
прецъфтяха вече слънчогледите
и залезите само с хоризонта се целуват! ...
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива. ...
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...
В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати, ...
Моят рожден ден
Добре дошъл отново ти при мен,
мой любим празник, рожден ден!
На този ден моята майка ме е родила,
с живот и красиво име ме е тя дарила! ...
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
ЗАЩОТО ДОБРОТАТА Е ЛЮБОВ
... аз се научих да живея просто – и да ме радва всеки земен миг –
добро човече в шепата на Господ, не съм сюблимен, нито съм велик,
наясно съм какво съм – и защо съм на този опак свят и аз дошъл,
за царя – и за храмовия просяк, човек ли съм, не искам да съм вълк! – ...
Изгрев... с първите слънчеви лъчи събуждам се и в мислите ми си ти
Ти и твоите зелени очи, усмивката ти лека и небрежна ,къдравите ти черни коси.
Звън от месенджер в стаята отеква снимката ти на екрана ми изгрява и душата ми в миг сгрява.
Образ мил от слънчеви лъчи огрян и с усмивка подчертан, денят ...
Открих ви перли утринни в тревата,
в събудените първи весели лъчи.
Всред повей мек на хладината,
в избликналата свежест на води.
Трептите като нежни пеперуди, ...
Мапачо
Тютюн (Nicotiana rastica) е мапачото.
Растение индианско, вредно от Никотина.
Учените казват, потвърждава пушач всеки.
Зависимост никотина носи, без съмнение. ...
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
Гледам на бедните бледите лица,
малкото стоки, които те купуват,
починалите старци, малкото деца,
мизерията, в която съществуват,
гледам и луксозните коли и къщи, ...
Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...
Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир- ...
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...