Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде. ...
Обичам те, и ти това го знаеш!
Когато те боли, боли и мен!
Сред другите дали ще ме познаеш?
Та аз съм толкова обикновен!
Само някакъв драскач на рими! ...
Китай тъгува! Господи, защо
чашата не стана на парчета?
Звънът на удар беше от стъкло,
но здрава тя, лежеше на паркета.
В ушите ми кънти от тоя звук. ...
Несподелената любов боли жестоко
но повече боли непреживяната
Живееш питащ се какво за Бога
би било ако ли бе реалност
Да всяка среща и раздяла случва се ...
" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...
Когато птиците отлитат,
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...
Пазарът пълнен с ангелски крила.
Рога продават, даже и копита.
Рисуват старец, румен със брада,
тъй хубава е коледната пита.
Родил се Господ, хайде да ядем. ...
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима ...
Кой ми шепне в приказен час?
Казва: време е! Ела при нас!
Кой ми е изравнил светла пътека?
Да ми е лек път! Нека!
Кой ми е светнал пътеводна звезда ...
Сега, когато в тишината към небето гледам...
тъга поглъща моя взор...
не знам, но ме обзема обич и плаче моята душа-кошмар.
Величие? Продал си себе си за грехове.
О тишина, измамнице греховна... ...
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.
И като всяка земна майка - ...
ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
ТЕФТЕРЧЕТО НА БОГА
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...
Крави, спокойно си мучете,
петли, спокойно кукуригайте,
вие имате права във Франция,
вие имате от вси нас гаранция!
Стига, гражданино във ваканционна къща, ...
Застанал на Райските порти,
аз гръб ще обърна и пак ще се върна при теб.
Ненужна и стара любов с момиче от съдния ден.
Ръка ще прокарам през твойте немирни коси, несръчно гримът ще изтрия.
И все тъй ще се питам какво ме задържа при теб, ...
Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!
Ще потъваш в мъжките ми длани, ...
Хора с маски
В този измислен свят към лошо променен,
препълнен с хора с маски, криейки лицата.
Трудно би открил човек с душа, неосквернен,
ще го познаеш ти не по думите му а по делата. ...
Омръзна ми да плача и да страдам...
Омръзна ми да бъда хладен като лед.
Надеждата отдавна съм загърбил!
Човек самотник, но глупак едва ли...
Защо обърквам винаги нещата!? ...
Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.
Защото любовта ни е щастлива ...
Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.
Прецеждам през сърцето си живота ...
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...