Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...
МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи. ...
Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам,
понеже точно, да, точно тогава
започнах изведнъж да треперя,
дали от страх или пък от страст, ...
Не бих говорила дори минута,
ако не съм била под гнусната ѝ власт.
Властта на днешната култура прословута
за малко смляла ме във алчната си паст.
Култура учеща сърцето ми на обич, ...
Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си, ...
Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...
От сутринта е жега с много градуси
Над ,,Лъвов мост " прелитат странно гларуси.
Почти без дъх сега вървят трамваите,
какво в душата ми е да не знаете.
Изгубих се да пренареждам пъзела, ...
Българийо защо мълчиш?
Ех Българийо как гледаш ни днес?
Българийо радваш ли се, че комунизма си замина?
Българийо днес сме демократи, крадем те и продаваме,
сами избираме пола си, и ядем бургери – на лекар не ходим! ...
МАЛКА УТРИННА ЖЕНА
... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза, ...
Независимост
Независимост не означава само аз-а, личността - отделност някаква, особеност и самомнение.
Независимостта е асоциация - единство със своя Род, единство със това, което е изгодно!
Да отидеш на разходка - когато сили имаш е съзнание, - изгодно е за тялото, съзнание твое- наше.
Отиваш да я ...
Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
Крадат ли спомени лъжите...
както преброени са на човека дните.
Дали листата сами напускат
клоните дървесни,или просто...
умират безизвесни!И защо? ...
Понякога е нужно да преглътнеш,
дълбоко да поемеш въздух чист.
Понякога, дори от гняв да тръпнеш,
не бързай да разгръщаш следващ лист.
Понякога е нужна само дума, ...
Жаба Жабурана песен сладкогласна пак подхвана.
Весело подскача през деня, там край къщната леха.
Силно гърло си надува, на певица се преструва.
За концерт се готви тя, чака я поредната хвалба.
Песента е за децата, дето плуват във водата. ...
Отключи, влезе тихо той, но Поли
го чакаше сред стаята сърдита.
- Защо те няма, тате, казвай, моля!
Събудих се в леглото си завита,
а вчера знам, че легнах на дивана. ...
В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...
ДОДЕТО ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени, ...
И когато усещаш, че нещо в живота ти не е наред,
хей, усмихни се и гледай напред.
И когато искаш нещо силно да се случи,
повярвай в себе си и ще се получи.
И когато сълзите се стичат по лицето, ...
Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне. ...
Животът ниже броеница от цветни камъчета ред по ред,
и ден след ден
не ги подбира - големи, малки, кръгли, пъстри,
груби, остри,
чисти, мръсни, всякакви и колкото си щеш. ...