Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?... ...
Грозотийо стара, твоето рождение
само някой мъртъв цар го помни.
Но желано, красиво си ти забавление
за мнозина, желаещи ръцете ти подли.
И толкоз векове не спала, а си крала, ...
Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още... ...
Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...
Мога да обичам, не мога да ревнувам,
не искам да се вричам и на тъмничар с окови да приличам.
Искам просто да обичам, да се смея и да пея,
за слънцето и радостта да живея,
луната да е спътник в моите нощи ...
Ако всичко свърши, ще ме потърсиш ли?
Някъде, където ще съм само аз?
Ще ме догониш ли, ако пожелая да избягам?
Ще ме спреш ли, ако тръгна забързана?
Ще ме спреш ли? ...
Без и със
Категорични противоположности в цялото,
но мислим, че имаме просто различна любов.
Пилеем мечтите, копнеем по бялото,
а после ридаем... над един послеслов. ...
Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми ...
Очите ми се умориха да те търсят.
Откривах те из чужди стихове.
Измислях те във хилядите други
знайни и незнайни светове.
Рисувах си измислени вълнения ...
Разблели са се агънца в кошара,
подплашени от хорски апетит.
Светецът Георги е за тях кошмарен,
с кръвта им щом калява своя щит.
Живота си оплакват твърде кратък. ...
Желание
Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,
след което сме доста щастливи и малко ограбени.
И не ни ли омръзна подобно глупаци да сричаме
на страха тази азбука – примка за ангели паднали... ...
Безгрижно минаха дните
и лятото бързо изгаря жарта си.
Оставя ни то морето и спомени в душите,
безгрижно сновели по пясъка мек.
Отново ще търся красивите моменти и великия полъх ...
Той имаше лице на ангел
и очи, изпълнени с покой,
а душата му - по-черна и от демон.
Познавам го, не беше нечий, нито пък мой.
Чувала съм нежните му думи ...
Събудих се от утринната песен,
която птиците ми пееха навън,
в магията на пролетта унесен
край мен кипи животът не насън.
Откъснах люлякова клонка, ...
Изворче съм – весело, игриво.
В дните летни свежест подарявам.
Пътник жаден с шепи ме отпива
и по пътя бодър продължава.
В мен небето цяло се побира - ...