Poetry by contemporary authors
Въпроси 🇧🇬
трябва ли за всичко да си затворя очите.
Въпроси идват и си отиват
и главата ми с все нови и нови те покриват.
Въпроси от типа на "защо трябва да става така", ...
Хайку 🇧🇬
Нишката скъсана
кой ще завърже?
Публикувано в литературен сборник "Огледало - Юбилейно" 2009г. към ГПЧЕ гр. Плевен
Срещу вас, поети! 🇧🇬
псевдо прави и разбрани,
дето час по час ревете
колко сте онеправдани!
Вашта поезия не струва! ...
Тишината звъни 🇧🇬
че губиш двубоя!
Мълчаливо достойнството
крачи по пътя...
Не приказвай! ...
На един нарцис с много силни ръце 🇧🇬
и жилите вържат на панделка,
ще бъда щастлива, любими.
Обичам безкръвнo да паля
разкошните свещи в очите ти. ...
Дъждовен ден 🇧🇬
а аз отново съм в крайна степен озлобен.
Сам у нас, в този шибан ранен час.
С тетрадка стоя и около мене витае дима,
в него виждам цялата тази болка на света. ...
Тревога 🇧🇬
са в настроение -
тревожно.
Или е
тревога времето, ...
Спомените остават 🇧🇬
гледам снимки стари,
там всичките били са млади,
със спомени всякакви отлежали.
Времето лети, а ние стареем, ...
*** (Разказан е...) 🇧🇬
Разказан е дъждът до капка,
по треви и по листа, по покриви.
Писалката оставям, даже шапката -
да ме намокри просто. ...
Оооо, Ангел мой! 🇧🇬
Тъй крехък...
Тъй жадуван блян...
Оооо, Ангел мой!
Тъй дивен... ...
Бодил 🇧🇬
гдето мине, всичко трéпе.
Я опитайте се да я спрете,
с дръжката ще ви помèте.
Хайку 🇧🇬
Сред цветовете
на цъфналата слива -
изгубени врабчета.
Може би 🇧🇬
Събираме се клети, непознати.
Стоим сами със самотата.
И колко странно гледат всички...
Неузнаваемо мечтаят. ...
Хора 🇧🇬
Изричащи ругатни
и готови вечно за сплетни.
Насила слагаме усмивки,
нашите приятелки-лъжливки. ...