Poetry by contemporary authors
Носи си кръста 🇧🇬
или глава във пясъка заравяш,
замислен в настоящето живееш...
с трудностите как се справяш!?
Препъваш ли се във проблеми малки ...
Честит юбилей 🇧🇬
в полза за доброто към човека.
Готова си дори със Бог да спориш
за смисъл на житейската пътека.
С характера си бури укротяваш. ...
Пияница 🇧🇬
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.
Когато разбере с болка в сърцето, ...
Моето утре 🇧🇬
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава ...
"стихо..." до никого 🇧🇬
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
Спонтанно... 🇧🇬
преди да засълзят очите ми.
Аз искам да усетя края й,
за да се върна към мечтите си...
Къде ли се загубиха, горките?!... ...
Светло! 🇧🇬
>> измръзна ли - надеждата ме сгрява,
>> нагоре погледът ми пак се устремява
>> към синьото небе, към слънцето-жарава.
>> ...
Завет 🇧🇬
Виждаш ли зноя
на гърлата пресъхнали,
на презрените воя?
Пороят от думи, ...
Стих за рокля, графит и още нещо... 🇧🇬
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...
Сънят на мечо 🇧🇬
напълнил оня ми ти тъй голям търбух
и легнал под дърво на дрямка,
че там видял разкошна сянка.
И лапи под главата сгънал, ...
Нещо тъжно 🇧🇬
огънят на първите сълзи
и споменът за слънчевите гари,
за порива на нежните брези.
Нещо тъжно в погледа ми стене - ...
Горест 🇧🇬
Колко горест е попил светът около мен...
като стара запустяла нива е потънала
чернилката на всеки земен ден...
Болен е светът и тежко диша, ...
Примиренческо 🇧🇬
и животът - и той.
Мърдаш там, нещо вършиш,
но куражът ти - свършил.
И животът - и той. ...
Готов ли си да полудеем 🇧🇬
подпряла с две ръце главата,
си мисля колко те обичам,
готова съм за туй да ти се вричам.
А ти готов ли си за мен? ...