Ангелите бяха основно виновни
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш, ...
Напукани устни, уморена душа,
тъй трудно е да живееш
на тази безплодна земя...
Римите - избавление, плачът - суета,
малко трудна е тази наша земна игра. ...
Онази нощ... (продължение)
Онази нощ сънувах, че те имам.
В косите си заплитах любовта ти
и виждах във очите ти душата си.
Жадувах теб. Проклинах самотата! ...
Влезе във съня ми, без да чукаш,
сякаш беше родния ти дом.
Балонът от кошмарите се спука,
а ангел за възхвала даде тон...
Запяха песента на благините ...
Сега пълзя. Но винаги замирам,
в небето щом прелита самолет.
Поглеждам синевата. И съзирам
в очите си кристалчета от лед.
Перото от стомана с бяла диря ...
Престраши ли се? Май, че? Е... Разгеле... Сядай.
Тъй и тъй с теб отдавна си чатим на ум...
К'во ше пиеш? Коняче? - Недей се ебавай...
На ти марково уиски. Превземай със щурм...
Как така се реши да излезеш на светло? ...
УЧАСТТА НА СТАРИЯ КОН
Старият кон на тревата в двора неподвижен лежи
и участ зла днес над него тежи.
Кракът му се счупи - уви,
всеки се сеща как страшно боли. ...
Когато стигнеш края на мечтите
и рухне твоят свят обезверен,
и празни и безмислени са дните,
когато на отчаянието си в плен...
Когато и надеждата си тръгне ...
Аз зная, ще ти липсват някой ден
прегръдките, които днес отхвърли.
Ще се обръщаш гузен и смутен
и в миналото само тях ще търсиш.
О, зная! Ще ти липсват някой ден ...
Ти си просто ярко слънце в шибаните сиви дни.
Виждам те, дори когато те покрият тъмни облаци.
А когато аз изчезна в безкрая светло син,
ти отново ще ме видиш със запален фас, обгърнат в дим.
Късна нощ и чувства разпилени,
тъжен бряг и тишина в нощта,
моят кораб за далеч отплава,
роден бряг остава в мъгла...
И една сълза по бузата пътува, ...
"Свиден" дом
Къде е домът? Там, където си раснал?
Където си падал от двора на двора?
Дали е там, щом вече май си пораснал
и без да желаеш май сам си опора? ...
(Някои празнуват Хелоуин, други Мъжка задушница...
В памет на всички мъже, оставили костите си за България!)
(по Александър Галич)
Сънувам те често, моя родна стряха.
Златен беше ти, ала кратък век! ...
Питах се защо живея, имах чувството, че ще полудея.
Обвита в самота и мрак - пак и пак, и пак...
Нямах обяснение за тъпото си поведение.
Липсваше ми нещо - но какво?
Имах нужда от някого - но защо? ...
Добро утро, любов... :)
Добро утро, любов, човешко свято вълнение,
лебедов стих от нечия влюбена песен,
от танц Нестинарски омая, вдъхновение
от испанска китара в златото на късната есен. ...