Не искам да съм борбено момиче!
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
Студена стая, цялата от камък,
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.
Легло с проскубани завивки, ...
Животът ме научи
Животът ме научи тъга и болка да простя.
Животът ме научи всяка радост да деля.
Животът ме научи: за да получиш, трябва да дадеш.
Животът ме научи, че докрай е нужно да се раздадеш. ...
Веднъж ли на брега ти , до скалата,
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна ...
Едно объркано чувство,
се спря на ръба на идеята...
Огледа се и влезе в главата на скитник.
Отпусна се уморено и му стана... уютно.
Акварел от нежен абсурд...
В памет на всички мои близки, напуснали този свят... и вашите, приятели - вчера беше Задушница...
По калдъръми спъвам се и тичам
във мойто детство - дъхаво и бяло,
и спомени в душата ми надничат,
и ромонът на младост оживяла... ...
Движа се в мъгла сама,
колко тихо е наоколо сега...
Сенки неясни прокрадват се там,
страшно е в мрака, когато си сам...
Преди да дойдеш и след като замина, ...
Аз гледах улицата кална,
през призмата на моето въображение,
показа се картина идеална,
преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.
И гледах с умиление децата, ...
Малко ли, кратко ли, с дъх на череши,
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...
Думите ти се забиха в сърцето като остър нож.
Как може? Как може да си толкова лош?
Глупаво, безсърдечно животно си ти!
Правя всичко за теб, а ти за сетен път ме нарани!
Щастлива изглеждам, така ли? ...
Времето потъва в кървава тъмнина,
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито, ...
Не трябва, знам, но ми липсваш.
- А исках силно да те мразя,
но липсваш ми ужасно и боли!
Боли, не спира тази рана да кърви.
И дните тъй студени - лента чернобяла ...
Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
Само ти можеш така да ме гледаш,
погледни в очите ми отново
и ще видиш там душата си!
Само ти можеш така да ме галиш,
с ръцете на вятъра нежен в косите ми! ...
Причерняло ми е пред очите, искам да си само с мен,
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко... ...
Виж, към теб върви едно съсипано момиче,
на което са ограбили мечтите!
Слепи са му днес очите за луната и звездите,
за света около него,
от любов пренаранено! ...
Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.
Накарай ме да хленча и скимтя. ...
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен ...