Poetry by contemporary authors
it doesn't hurt enough 🇧🇬
нежностите мои
заспиват
върху гроба на копнежа ми
по теб ...
Как името ти бе?!... 🇧🇬
Защо за теб копнея и се взирам?...
Сред нищото наоколо те диря,
дъхът ми спира и не го разбирам,
сърцето ми препуска и не спира?!... ...
Шарена пътека 🇧🇬
на леещия сълзи бик?
Тревата ми е пак обляна
от росни капки - шарен миг.
Не мога вятъра да викам, ...
Дъждовно време 🇧🇬
Очите ми са тъжни.
Като песен за раздяла.
Под клепките ми
облаци заспиват. ...
Събуждане 🇧🇬
шепа спомени -
натрошени малки стъкълца,
мисли -
песъчинки разпилени ...
Притча за войника.... 🇧🇬
Едно момче надало вик:
Аз съм най-голям войник,
силен съм и съм напет,
газя всичко аз наред... ...
Само... 🇧🇬
не искам аз от тебе всичко!
Не искам и не моля за това!
Не ме подлъгвай със пари -
те не са ми нужни. ...
Прашни спомени 🇧🇬
изкачвам за пореден път.
Води ме нагоре право,
отвежда ме в забравен кът.
Прах и пепел насъбрани ...
Да убиеш вълк... 🇧🇬
Да обяздиш вълк!... Напук на страховете...
Във стъпките му шеметни да тичаш!...
От завист ще умират боговете,
че него повече ще го обичаш... ...
На равен към равен 🇧🇬
и успя да докоснеш нозете ми.
Пламенно чувство с порив пробуди
и разчупи леда на сърцето ми.
И цялата наша потребност от нежност, ...
Бургаско... 🇧🇬
Ръцете ми са сухи от тъга.
Аз търся свойто ярко вдъхновение
сред куп препечено разголени тела.
Морето с хоризонта се целува. ...
Предчувствие за есенна немилост... 🇧🇬
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
Народът не забравя... Всичко се връща! 🇧🇬
Тя е блян и зов, божи благослов.
Тука Ботев, Левски стъпките си крили -
свещената земя спасили
от душмани и хайдути, ...
Огнена жена 🇧🇬
косите пламтят като искра,
кожата пари, гореща е, кипи,
движенията й казват: "Спри! Погледни!".
Устните с вкус на черно кафе ...