Poetry by contemporary authors
Рисунка 🇧🇬
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.
Тялото ми се разлива ...
Последен зов 🇧🇬
Не съм пристанище за твоя гняв,
за недоволството ти пристан.
Усещането твое,че винаги си прав
отдалечава ме полека.Виж сам. ...
Есенен вятър 🇧🇬
своята песен той ни запя.
Пее, че идва от много далече
и му харесва, остава тук вече.
Литва с гугутките, волен в небето, ...
Миниатюра 🇧🇬
на своя живот,
не бъди тъй безсърдечен.
Не се впускай в надпревара с времето,
за да оцелееш. ...
Жените са... 🇧🇬
Зная, че много жени
са преминали твоето ложе,
а след тях празни следи
във сърцето ти грешно, о, Боже!... ...
Грешните много не могат 🇧🇬
Разпуква се утрото. Наближава молитвата.
Нощеска не спа - беше гореща
на Дявола и Ангела битката.
В дългата нощ не идеше сън. ...
Защо сме ние толкоз гадни 🇧🇬
Защо сме ние толкоз гадни?
Защо сме зли един към друг?
Защо живееме в държава,
приличаща на кофа за боклук? ...
Помниш ли... 🇧🇬
в който нахално дойде и запозна се с мен?
За миг обгърна ме с лъжи
и тайно моето сърце си присвои.
Помниш ли? ...
Тишина 🇧🇬
случват се безброй неща
и не може никой да разбере,
че има си и тя сърце!
Това сърце чака и мълчаливо ...
Добре дошли в моя свят 🇧🇬
в града на чудесата.
Тук всичко е красиво, като в сън.
Играят си по улиците децата
и слънце неуморно грее вън. ...
Чуй ме, Ганчо! 🇧🇬
приказка позната:
Дон Кихот съветвал Санчо
да тачи свободата.
Казвал му, че тя на пика ...
За полет 🇧🇬
И не за перлената ти усмивка,
нито за очаквано легло от рози.
Не пиша и за трепетите кратки,
нито за крадци на погледи, ...
Мъст 🇧🇬
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.
Приятели скъпи, гответе се за отмъщение, ...