Весело есенна, в чудна премяна
песен начева гората засмяна.
Сръчни дръвчета бродират килими
с пъстри листенца – за нощите зимни.
С плодчета, гъбки и ядки различни ...
Чувствам се толкова... нежелана...
Приятели, омръзна ли ви от мен?
Стана ли вече време за смяна?
Приятелството ни беше сякаш за ден.
Ала... ще мога ли други като вас да намеря? ...
Във мене дявола ли влезе
или от скука адска разболях се,
че друг вниманието ми привлече,
в опасна връзка заиграх се.
Веднъж мъжът ми във командировка, ...
Унесен в мисли всеки божи ден,
забравяш, че мигове вълшебни съществуват.
Измерени със стон полустаен,
нюанси на живота ти придават.
Едва, когато си на прага на смъртта, ...
Наивница съм сладко "примитивна",
с частицата от правото на лудост,
като филмова лента промивана,
проявена най-истински в тъмното...
Навявана съм снежна зимна пряспа ...
Замълчи, за миналото не те питам.
Не ми напомняй спомени предишни...
Забравям бройка или поне ще се опитам
да не мисля, че ще съм една от всички бивши.
Замълчи... всяка дума е излишна. ...
Сладки сънища отново ще сънувам,
в сладки сънища отново замечтан.
И да заспя не се страхувам,
защото знам, че бях разбран.
Сладък сън заспивам там, ...
Бял кичур в косите ти догаря.
Пепел от последното обичане.
Бяла нишка в черните ми гари.
Цъфнало, сред зимата, кокиче.
Пътят сложен е, за съжаление. ...
Природата се разсъблича
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони. ...
Намирах се във някакъв тунел,
със зъбите си късах тъмнината.
Препъвах се в невидимия паралел
между реалността и суетата.
Докосвах тишината със очи, ...
Защо бе нужно с мен да си играеш,
защо бе нужно да ме нараниш,
нима не знаеше, че искрена съм с тебе
и от лъжата ти ще ме боли?
Уби ти в мене всичко детско, чисто и красиво, ...
Ти влезе все така прекрасна,
нечакана, но дълго звана.
И макар, че трудно зарасна,
в миг отвори се старата рана.
Щом те зърнах, повярвай, че нямаше ...
Когато светлината докосне в нас дните
и пътят ни стане по-лек,
когато искрят звездите в очите
и в мислите радостта ни е път.
Когато забързан усетиш развоя, ...
(Посветено на приятелка)
Съдба, пресолИ му очите от болка!
И нека по Ъглите плъзне мъгла.
И нека сбере се във капка дъждовна
и се превърне полека в сълза. ...