В твоята стая вечно тихо е.
В твоята стая ние пак сме сами.
Затварям очи и всичко минало връща се:
усмивката, погледа. Помниш, нали?
И лягам до теб, ти прегръщаш ме нежно, ...
Късно е... за мелодрами,
за отлетели непризнати грехове,
дори и да живели сме с измами,
нака да не бъдем мълчаливи врагове.
Късно е... да търся в тебе смисъл, ...
Есенна и листопадна е нощта...
звездочела и лунносияйна,
теменужено синя е дори страстта,
забулена с вселенските тайни...
До изгрева е само един сън време! ...
Полепнала с коси от мокър сняг,
реката плавно се извива.
Очите пият от замръзналия мрак.
Изгубват се в мъглата сива.
Снега топи се в грубите ми длани. ...
След теб се чувствам преродена,
от птиците съм с двойните крила,
от любовта ти силна окрилена,
способна съм най-приказната красота да сътворя!
До мен ще са изящните ти устни, ...
Мога много дълго да мълча,
мога да съм вярна до безкрайност,
мога да се сливам със звука,
мога да греша от всеотдайност.
Помня много, даже и неволно - ...
Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест - ...
Ще се връщам в мислите си там,
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.
Ще тръгна боса по опърлена трева, ...
Самотна си, самотна си, душа,
и като вик във теб отеква тишината.
Студена и безкрайна е нощта,
когато в теб притихне леден вятър.
Затворена зад стъклена стена, ...
Ето ден пореден отминава,
а в копнежите си искам само теб
и със себе си се боря, за да те забравя,
и бягам аз от моето сърце.
Знам, че някъде си там ...
Обичам те, обичаш ме и ти,
а толкова е трудно да признаеш!
Душата ти към моята лети
и ти го знаеш, да, и ти го знаеш...
Пристанище съм временно за теб. ...
Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било, ...
Чужди са устните, с които заспивам,
с тях тъгата, че те няма, до мен прикривам!
Чужди са ласките, на които изцяло се отдавам -
приемам ги с надеждата без теб да не се предавам!
Чужда е фалшивата любов, която получавам, ...
Когато няма да съм повече човек,
обещай от душата ми да измиеш калта!
И ме откарай на сигурно място - за век,
и помилуй ме! Аз наистина исках да бъда добра!
Когато хиляди пъти удрях земята ...
Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...
От теб остана само миризма на страст,
по топлите чаршафи в моето легло,
които вече са студени и изпитвам страх
да осъзная, че със теб не сме едно...
От теб остана бледо отражение зад мен, ...