Защо тъй неудържимо ме привличаш?
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна, ...
Пронизващи лъчи
Изплашен бях от мрака във небето.
Съмнявах се във слънцето за миг...
Изгря отново, пълно със надежда.
Лъчите му пронизваха ме с вик. ...
Човек объркан в свят необуздан
от мъст и глупост скован.
Сложил фалшивата си кожа
и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.
Един филм или вечно кълбо, ...
Животът е сцена, а ний сме актьори -
на гения Шекспир са тези слова.
Бих казала - ний сме тореадори,
животът арена е, вярвай в това.
Излизаме горди на тази арена ...
Прости ми, че не ти повярвах на мига.
Откри ме ти така случайно, изведнъж.
В живота ми спонтанно ти навлезе
и усетих любовта да ме гори.
Казах някога, че "любовта е сляпа" - май не е. ...
Пожали ме, жар стихийна!
Пожали ме, блуднице жестоко чародейна!
Без твоя дъх измръзнал ще погина,
сърцето ми без твойто в него страшно зейна!
Смили се над изсъхващите длани, ...
Този преходен рай води към ада,
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение ...
Прекрасно е да изразиш това, което чувстваш,
да го признаеш е красиво пред любимия,
в щастливи мигове да го прошепнеш,
с любовно-нежен глас, извиращ от сърцето!
Обичам искрената ти душа, любими! ...
Пътищата много не съм извървяла,
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.
Зад ъгъла продават ми лъжи, ...
За тебе тази нощ ще пия!
Пак наливам чашата с водка.
Изгаря ме, но наведнъж ще я изпия,
дано забравя проклетата горчива нотка.
За теб... за теб наливам всички чаши, ...
Не съм в редицата на простите числа
и, май клоня към аксиома.
По вертикала няма да се умножа,
до вектора от два бинома.
И както и да вадя корен от квадрата, ...
Когато в пътя двама се прегръщат
и се сливат сякаш с вечността,
разбираш пътя, че е истина
и няма мъка, няма тъмнина.
Когато в пътя двама се прегръщат ...
Лудост ли е това да те гледам втренчено така?
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...
Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров, ...
Всичко съм ти казала. Прости.
Не мога вече с нищо да те изненадам.
До моя свят в пустиня се върви,
но стигнеш ли до него, там оставаш!
Оазисът ми - блудстваща Луна, ...
Тя обича престижния блясък
и се радва на много усмивки,
аз пък безгрижно минавам нататък,
без да моля за празни въздишки.
Тя умее да бъде скандална, ...
>>> Сърцето не избира по критерий,
>>> а по негово си правило - неписано!
>>> Не тези, влизащи със взлом,
>>> а то допуснало ги там - улисано.
>>> А тези, грабващи го с нещо... ...
В душата ми сега е толкоз пусто,
отиде си, отново съм сама.
Дали това е само мое чувство,
или ти липсва да си с мен сега?
Ти идваш в сънищата ми неканен, ...
Блясват последни искрици,
оглеждат се в огнена вечност...
танцуват в тишината частици
в промеждутъци изтерзана човечност.
Оглозгано до кости доверие, ...