От слънцето отчупих топлина.
Полях със звезден блясък от небето.
Смиреност взех от първата сърна.
Горещината, ползвах, на сърцето.
Взех надежда от един моряк. ...
Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.
Докоснах океана - той потръпна ...
Какво странно нещо оказа се животът,
някога ме мразеше, а сега сме приятели!
Какво странно нещо оказа се животът,
сега е по-различно, нали така?
Ти ме мразеше, защото я нараних, ...
Кой пари ще им даде?
Кой ръка ще подаде?
А мъката им кой трудно ще избави?
Няма кой, защото животът несправедлив наказва малките деца.
Живеят те сами. ...
Вечер аз за теб си мисля постоянно
и всеки мъничък жест от теб ме влудява,
и ме кара да подскачам от любов.
Истински е само един, само едно момче ме покори,
само едно момче впери сладък поглед в моите очи. ...
Какво ми трябваше на мене? Усмивка кратка и едно сърце!
Какво ти трябваше на тебе? Целувка сладка и едно момче!
Но получих ли това, което исках? Само първото ми даде ти.
А ти получи ли, каквото имах? Да. Дори и моите мечти!
Сега, когато си далече, искаш всичко ти от мен - ...
Кога дойде? Крилата ми премръзнаха
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност. ...
Помниш ли как започна всичко?!..
Помниш ли нощите, в които бяхме само аз и ти,
а всичко друго бяха нашите мечти?!...
Къде останаха тези дни...
По пътя назад изгубих своето сърце, ...
С цвят на пепел от рози...
Където увяхват розите диви...
Към стъпките на сърната...
Когато се превръщат в перли сълзи на самодиви...
Изгрява само луната... ...
Огледало, Огледало, я кажи
красивата илюзия къде изчезна?
Сега си празно, нищо не виждам.
Освен странния ми тъжен образ...
Огледало, Огледало - потърси. ...
В тишината на мрака потръпвам сега...
Студът пропуква се в моите длани...
Капчици кръв са следа
единствено останала от любовта ми...
На колене, сред улицата пуста, ...
И пак отекват много пожелания -
за щастие, за здраве до небето
и всеки казва в своето послание:
"Прави каквото ти е на сърцето!"
Сърцето ми забравило е радост. ...
Ами ако си тръгнеш пак?
И никога повече не се върнеш назад?
Пак ли себе си ще търся в чуждите очи?
Защото в моите пак ще бъдеш ти.
Времето ще искам аз да върна, ...
Една луна, изгаряща очите.
Небето е копринена завивка.
За сбъдване нашепват си звездите.
Печаташ обещание с целувка.
Накапва вечер, като пожелаване. ...
аз, лъжкинята
разсъбличам се без да ми мигне окото
и навирам в носа ти безразличието на света
и нарочно забивам ноктите си в нищото
може и да сграбча някоя истина ...
Още не е късно да си кажем
колко се обичаме.
Кажи ми да спра и ще спра!
Ще се заслушам в гласчетата на птичките сутринта,
както тогава, когато се събуждахме заедно ...
Като капка дъжд се давя в себе си,
от сянката си образ блед, уж огледален...
косите ми, сега от вятъра се движат
като платна на кораб,
безнадеждно плаващ срещу бурята, ...
*http://www.youtube.com/watch?v=G7iJC0VfxX4
_______________________________________
а вечерта е одалиска и танцува
с червени залезни шалвари,
люлее цитрусова обеца ...
Снощи се сгодихме с Бог...
Напихме се в кварталното капанче.
От водката ни лъхна на живот,
ударихме го на любов и танци.
Доливаше ни в чашите кръчмарят. ...