О, мой идол, доволен ще заплюя
прекрасното ти слънчево лице.
А после с ругатни ще те охуля
и ще строша добрите ти ръце.
Ще те бода с игли, на клада ще те вържа ...
Дъждът измива образа ти от прозореца,
покрива го със капчици мъгла.
Разпръсва го сред стъпките на хората
и вятърът отнася го в нощта.
Аз го гоня, след време го настигам. ...
Защо да пиша имам нужда?
Защо съдбата ми е толкоз чужда?
Защо отново мoлива погледнах?
Защо отново към огъня посегнах?
Отново ли съм тъжна, дори сама не зная? ...
Не... Не съм Пенелопа... Оная...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...
Магьоснице малка, с име - Любов,
потопи ме в твоето вълшебство.
Докосни ме с най-ярката страст,
на плен да бъда обречена.
В шепите ми малки излей се, ...
Не знаеш ти цената на мечтите!
Не знаеш ти какво е любовта!
Какво ли са колите ти, жените,
нещастнико с бедната душа?
Душевно беден, нищичко не струваш, ...
Чудя се, какво би станало, ако те нямаше?
Дали тук щеше да има нещо друго вместо теб?
Или аз щях да стоя в мрака, продължавайки
да събирам парченцата от стария си късмет?
Чудно ми е, какво ти би сторила на другите? ...
в памет на едно 21-годишно момче
Когато болката в очите ти извира,
когато сълзите заседнали са там,
когато мъката в сърцето ти пулсира
и в теб бушува страшен ураган, ...
Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...
Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
Спри... не угасвай, пламъче...
само ти осветяваш тъмницата моя...
с топлината ти само откривам покоя...
Спри... не угасвай, пламъче...
почерняла душата ми... ...
ЕЛА
Не, не си отивай, остани, нощта студена e и толкова самотна.
Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.
Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.
Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай. ...