Poetry by contemporary authors
препечено до златисто 🇧🇬
избий пухкаво белтъците
с две капки лимон
от ъгълчето на облака
добави жълтъците един по един ...
Птицата от моя прозорец... 🇧🇬
на моя прозорец
се спря да почине.
Беше прекрасна,
измислих и име. ...
Веднъж те зърнах и... не доживях... 🇧🇬
ПопИх те във очите си и там те скрих,
а сетне никога не те видях...
Търсих те - от сЪлзите ти пих
и те желаех, като грях... ...
На моя рожден ден... 🇧🇬
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден! ...
Потоп 🇧🇬
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.
Пороят няма злото да измие, ...
И ето... 🇧🇬
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново, ...
Тишината 🇧🇬
седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,
самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи, ...
Ако очи затворя 🇧🇬
едва ли някой туй ще разбере.
Дори и вън да тряскат гръмотевици,
ще виждам аз пред себе си небе.
Ако за минута-две очите си затворя, ...
Само с теб 🇧🇬
Колко много ми липсва
и колко е далеч от мен.
Сега съм сама без него.
Тъжна в тишината на нощта. ...
Намразих себе си 🇧🇬
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки та ...
Не те виня 🇧🇬
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да пр ...
За Смъртта... 🇧🇬
"... Страната неоткрита, от която не се е върнал
никой пътник още..." - "Хамлет" - Шекспир
Смъртта е спалня... Влизаме да спим...
В Живота ни е сложена накрая, ...
,,Никога” изречено с тежест 🇧🇬
Ми ...