Poetry by contemporary authors
255.8K results
Животът, който няма аналози 🇧🇬
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
497
2
2
Поетът пак си тръгва отвратен... 🇧🇬
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
651
11
15
Point of no return 🇧🇬
Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...
600
1
3
Настроение 🇧🇬
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
681
5
6
Прекраснице, обичам те до вик! 🇧🇬
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
866
4
4
Няма време 🇧🇬
Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
827
Най-зеленият път 🇧🇬
на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва. ...
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва. ...
577
2
8
Отвъд простора 🇧🇬
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
1K
*** 🇧🇬
Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...
760
Може би 🇧🇬
Може би, съм жестока
Може би съм студена
Може би...
не умея, дори да обичам,
а с любов съм дарена ...
Може би съм студена
Може би...
не умея, дори да обичам,
а с любов съм дарена ...
1.2K
1
2
Забрава 🇧🇬
Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...
929
На чисто! 🇧🇬
Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...
568
6
10
Вяра 🇧🇬
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
1.1K
Светове 🇧🇬
В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
931
2
Един от многото Поети 🇧🇬
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
447
2
2
Не-бесен кален-дар 🇧🇬
От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
657
2
*** 🇧🇬
На крак да спиш, ще закъснееш.
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...
813
1
Сбогом, мило ми селце! 🇧🇬
СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
415
1
