Усещане се долавя в дните. В нощите желание се разкрива.
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят ...
НАКАЗАНИЯТ ОТ НЕБЕТО
Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –
дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.
С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,
понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг. ...
Не съм поет, макар че пея соло
сред гарвани и свраки на ята
и си мълча, да, бият ме на голо,
но със пестник аз удрям го света.
Не съм поет, но винаги ще стигна ...
Трябваше да се родя преди век
и в онова морално време да живея.
Знам, животът не е бил по-лек,
но нямаше като сега да залинея.
Трябваше да се родя тогава, ...
Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...
В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга. ...
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
Какво от туй, че остаряваме сега
и с тихи бръчки е душата млада.
Прииска ми се леко през нощта,
за тебе скъпа да изпея серенада.
Ще пея за неземната ти красота, ...
Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
Светът се промени за кой ли път,
едни мъдреят, други – безумеят,
а в Библията ясно ни зоват
към разум, той е нашето спасение.
Надмощие на този свят не би ...
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
Побирам се в смалената окръжност,
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.
Отприщените страсти ще завират ...
.
Винаги си мислих че мога още и още…
все си мислех че мога да преживея още и още по-силно…
С годините започвах да се страхувам от болката, да ме плаши все повече, да ме променя, да ми поглъща същноста, да губя все повече от себе си.
И се изгубих. ...
Забравѝ за сърцето ми нежно
и за чувствата в нощния час!
Тази приказка свърши отдавна,
тази приказка свърши за нас.
Не поглеждай към дните предишни, ...
В такива сутрини дъждът е неизбежен
като незряща съвест след молебен
в тях вярата е толкова неистинска
и някъде над минарета дреме...
... пришива в дланите ни намерения ...
Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
Вечер... телевизията бълва хаус.
Отново смърт витае... но този път
от Божия ръка е. Трагедия и скръб.
И времето коварно пречи.
Светът очаква, новина, но новината ...
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
Срещу неразколебаното още
пълновластие на Зимата,
едно чуруликане се изпъчи незримо,
на майско гласче се престори.
Мъчи се да опровергае поговорката ...
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...