ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...
Когато прочетете на крилете
девиза ми по пътя на честта,
за мен с усмивка просто си спомнете
и разкопайте тлъста тишина.
Крилете са поръчани отдавна. ...
Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже
потънах в истинско безвремие.
И ето ме, събирам се на части. ...
Душата ми затънала е в марк.
Сърцето ми - заключено за радост.
И как да разбера? Не зная как -
коя е по-горчивата забрава.
Ще дойде лято, ще изгрее слънце пак. ...
(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...
МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
Сестра си на морето - вече зная,
че то безкрайно много те обича,
с вълните си понесло към безкрая
усмивката на влюбено момиче!
И синьото тъй много ти отива - ...
Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир, ...
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
Бойно изкуство
Изкуството бойно съединява в едно ръцете твои и крака.
Но хората наши - крака и ръце са пак наши!
Хората наши, наши не са.
Те са наши само защото на подобен ландшафт умствен служат-живеят! ...
"Срещнах едно момиче и се изгубих в усмивката ù
И тази целувка от устните ù, тя пламтеше като залеза в нейните очи и когато погледна в тях виждам пряк път към Рая
Тя е бурята, която ме отвя"
С теб имам нещо, което не мога да обясня
Повикай ме посред нощ, повикай ме сутрин рано и когато съм угрижен и ...
Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
Ще бъдеш звук в сълзата ми отронен.
Шепот ще си в тихите ми мисли.
Ще си вятър в душата недогонен
и вечният страж на сърцето ми - ти си!
Ще те скрия в книга непрочетена, ...
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
Робите за слънчеви дни жадуват,
в страдание дните им преминават,
те са слаби, потискани и унизени,
от златния телец жестоко угнетени -
те искат грижи и добро отношение, ...
Той винаги е бил едно менте
сред кремълски… авгиеви обори.
Дори затънал в леш до рамене,
не спира със опорки да дърдори.
Но иначе е страшен философ. ...
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...
Майстор съм (донякъде де, уж)
а имах самочувствие... преди...
В саморекламата не бях си чужд,
особено в шпакловката, нали...
Но защо ли рими некви мъча ...