Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта. ...
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...
Казват горчилката дава сладост на живота...
но също тя сълзи горчиви ни дарява
и наранява силно нашите сърца.
Горчи ми ,сълзите карат ме страдам.
И пак отново песента ,след лошото ...
СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...
Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...
О, майко моя, родино мила,
в невежество тънат журналята -
преди 150 години си родила
Апостола ни на свободата!
https://www.nbox.bg/2023/02/%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-btv-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1 ...
Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...
Тъга намери пристан в нашите сърца.
В душите ни развихри се торнадо.
Отиде си от нас детенце мъничко-
любимото вълнисто папагалче сладко.
Девет години бяхме все заедно. ...
Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 11
🇧🇬
Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе. ...
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...
Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...
За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба ...
Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб ...
Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ ВЪВ ФЕЙСБУК
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
Лятна силна буря от чувства към теб.
Светкавици мощни в очите, а те като слънчоглед.
Ветрове ураганни душата побъркват навред.
Щом мисълта е вероломно само за теб!
Идвам за теб с бързината на падаща звезда...
затвори очи и до три желание си намисли!
Щом отвориш ги, пред теб, образът ми ще се яви.
Сега не бързай, помисли!
Какво от мен желаеш ти!? ...
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...