Poetry by contemporary authors
Вселената и ние 🇧🇬
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...
Живот в кристал 🇧🇬
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,
за да се влее силата вълшебна ...
Слънчице 🇧🇬
„слънчице”
защото
ми омекват коленете
а такива мъже ...
Парад в ада 🇧🇬
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...
Промяната е живот! 🇧🇬
>
> със думи винаги готов бил да обори опонента.
>
> Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял, ...
Мисли в парка 🇧🇬
Обичам да стоя във парка
с вперен поглед в хора покрай мен,
обичам да ги гледам, влюбени без мярка,
застанал кротко до вековния им клен. ...
Чуваш ли камбаната? 🇧🇬
Виж! Това е буболечка!
Повлякла е огромна клечка...
Ха! Обърна се!
Но едва ли схваща ...
Голяма поетичнъъъъъъ...нужда 🇧🇬
Един талант гигантски
подремва кротко като бей
красив, неустоим, без бански,
ти гледаш го и просто ти се пей!... ...
Рана от любов не заздравява 🇧🇬
и спряло сърце не почва да тупти.
И никой "добре" не се справя,
когато някой друг го нарани.
Изплакани сълзи не се усмихват ...
''В края на началото'' 🇧🇬
Не знам аз докога
ще я карам все така.
Нима това е моята съдба
да греша с всяка срещната жена. ...
Когато тишината проговори... 🇧🇬
и мракът грейне в светлина,
студът излъчи топлина,
а долу тихо слее се със горе,
тогава ще усетиш пълнотата ...
В такава нощ 🇧🇬
роден е сигурно светът.
В такава нощ, започнал е потопът.
Илюзията, че сме вечни, е лъжа!
Смрачава се и тъжна серенада ...
Най-тъжното момиче на света... 🇧🇬
гримирана, на токчета дори…
Търсеше в тъмнината утеха,
вече не плачеше, нямаше сили!
Но валеше дъжд пороен, кален… ...
В бара... 🇧🇬
Седнах на бара,
поръчах кафе,
запалих цигара
и се чувствах добре. ...
Сбогуване 🇧🇬
Даже вятърът спрял е да духа
и животът след тежък ден дреме.
Заминаваш ли? Вече е време?
Добре. Замини, но мълчи! ...