Poetry by contemporary authors
Очакване 🇧🇬
яростно в мръсните прозорци.
Моите звезди падат бавно
долу в калта,
обхванати от устрема на бурята, ...
Хайку 🇧🇬
Люлка от вяра.
Новородена мечта.
О, Елица! 🇧🇬
Още щом те зърнах,
едва не повърнах.
Кравешкият поглед в очите ти,
мазните къдрици на косите ти. ...
Пред олтара на чувствата 🇧🇬
игумени
в манастира на
мислите,
а сърцето ми бъде ...
Родих те! 🇧🇬
И тебе ще родя, наследнико!
Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!
На човек не приличащ до костите,
където тлее искра вечност в безкрайност. ...
Петлювците кукуригат 🇧🇬
Гласовете им достигат
чак до царската квартира.
Царят праща за везира:
- Хей, съветнико, ела! ...
Дилема 🇧🇬
Какво му стана и кого да питам?
Дали чинията са пукна?
Или приемника да сритам?
Не фащам нито "първа", нито"нова", ...
Твоето мъжко тяло 🇧🇬
където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.
Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога
да се възползвам от него, винаги, щом ми се иска.
Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае ...
Отписаха го 🇧🇬
Последното махало
На умиращия ден
Сякаш някой сбъркал е
И черна диагноза са положили да легне ...
Дано 🇧🇬
Сънувам цветни сънища отново.
Духът е винаги по-силен от плътта.
Отново съм на кръстопът
с раницата ми - единствената къща. ...
Шизофренично 🇧🇬
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля ...
Хайку 🇧🇬
Строшена бутилка от спомени.
Разбита врата на вина.
Колко е трудно понякога... 🇧🇬
Когато виждаш, че от онова, от което се нуждаеш, само боли.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не издържам?
Когато виждаш, че душата ти на адски огън се пържи.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не искам? ...
Душица 🇧🇬
Нищо не разбрах, защо ли полудях,
искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.
Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,
не знае как и да полети, ...
От суета 🇧🇬
Самотен, скучен ден 🇧🇬
и скука чак до кости ме пропива,
за мигове изминали тъжа,
ах, искам днес да има пак такива!
Къде са моите приятели сега? ...
Две вълни 🇧🇬
в необятната просторна шир.
Къде забързани отиват -
бягат, блъскат се безспир.
Две вълни прегърнати пътуват, ...
Цвете от порцелан (Из "Животът, какъвто е...") 🇧🇬
бе като цвете
от древен бял порцелан...
Дяволе, твой съм...
Безвремие (хайку) 🇧🇬
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
Измръзнали души 🇧🇬
Усещам те така, че се съживих в облаците на изживяното.
Измръзнах от любов, да усещам как треперя на глас, а часовете летят като песен.
Душа от птичи мисли се прониза в душата ми.
Прерових те, намерих те, усетих те с върха на устните. ...