Poetry by contemporary authors
Родих се... 🇧🇬
нещастието
беше да те обичам.
Напускам те 🇧🇬
Чашата горчива ще изпия,
ще спра на някой кръстопът,
омразата в десницата ще скрия,
ще изправя съвестта пред съд. ...
Черно... бяло... черно... 🇧🇬
черната земя снежинки бели хапят,
черен хляб целува бели зъби,
черни хапчета със бели си играят.
„Бял” пророк апокалипсис „черен” ражда, ...
Имаш ли?... 🇧🇬
и вярваш ли в свещените икони?
Изгубени, възпират уморените нозе
от писъка, по устните отронен.
Ти имаш ли си някого до тебе, който ...
Боли ме от това... 🇧🇬
Боли, когато разбиха се мечтите ми,
не мога да променя нищо, дори болката
усилва се, и вече, щом те видя,
напират в очите ми сълзи. ...
Пътека 🇧🇬
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно ...
Наказанието на демона 🇧🇬
дали за нещо Господ го наказа, че ангелът бе в образ на Жена.
В сърце, по-черно от нощта самотна, внезапно блесна светлина,
и Господ страшно го наказа - откри за него любовта.
От мъка адска демонът простена, прокле той Рая с Ада в едно, ...
Oстани! 🇧🇬
Не тръгвай... Още не!
В очите ми по онзи влюбен начин погледни.
Припомни ми най-нежното докосване!
Остани! ...
Когато те ревнувам 🇧🇬
аз съм в ада
и пържа се в казана
на страха
и няма по-рогат ...
* * * 🇧🇬
Коя пленила ти е ума?
Аз просто чакам ден,
в който ти ще погледнеш мен,
когато в очите ми ще се вгледаш ...
Промяната... 🇧🇬
направи ме човек различен.
Не играя вече детските игри,
а живея живот нетипичен.
Любовта във мен гори, ...
Дете 🇧🇬
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен, ...