Poetry by contemporary authors
Самотно 🇧🇬
Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих... ...
Аз съм човекът, който... 🇧🇬
Аз съм човекът, който иска да се усмихнеш,
аз съм човекът, който иска да ти покаже колко красив е света,
аз съм човекът, който иска да видиш колко много е цветен е света,
аз съм човекът, който искам да бъда, ...
Миг очакване 🇧🇬
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения ...
Първа любов 🇧🇬
И първата най-силен белег прави.
Затуй така жестоко те боли -
от първа обич така боли, разбра ли?
Сега разбра ли що е да обичаш? ...
Сложих ги в кутийки... 🇧🇬
затворих сърцето, сложих катинар дори…
Защото любовта се оказа заблуда,
от която до смърт боли…
А в кутия от шоколадови бонбони, ...
НЕреалност 🇧🇬
Прогоних истината от ума си.
Заживях в измислена реалност.
Чувствам как потъвам.
Чувствам, че ме задушаваш. ...
Прощално 🇧🇬
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне? ...
Шум от прах 🇧🇬
Шумът звук ли е, звук е!
Думите звук ли са, звук са!
В шума думи можеш ли да чуеш?
От шума думите можеш ли да забравиш? ...
Добре дошла! 🇧🇬
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?
Всичко туй е минало конечно, ...
Цикъл 🇧🇬
прелитат птиците от юг,
за лято те са знак,
през лято – в черен капинак,
подскача заекът-юнак, ...
Моето съкровище 🇧🇬
Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб... ...
Изгревът на новия ден 🇧🇬
Угасват звезди,
за миг тишина обзема цялата земя,
неусетно идва новият ден
красив и опиянен. ...
Часовник 🇧🇬
Последният - убива!!!
Тик-так... Тик-так...
Изневерих ти 🇧🇬
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш ...