Година те дели от шейсетте.
За мен си още млада и красива.
И гледам те с очите на дете,
което в скута ти се гуши в бяла зима.
Как иска ми се пак във твоя дом ...
Във парка на нашето детство
седя си сама на онази беседка,
седя и се сещам за едно другарство
и как сега го дели решетка...
Дочувам познати смехове, ...
Нали каза, че ме обичаш?
Нали щеше винаги да си ми верен?
Какво стана с всичката тази любов
или може би никога не я е имало?
Щастлив си ти днес със друга, ...
Понякога не знам какво да правя,
а друг път - смелостта не знае.
Окичвам я главата с безразсъдство
и впускам се като във корида
с новите си рогати аксесоари - ...
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват, ...
Търся нещо, което явно отдавна не съществува...
🇧🇬
Болка виждаш в моите очи,
чудиш се защо, нали ти всичко даде.
За теб важни са целувки и прегръдки
и нищо друго не искаш в своите ръце.
А сърцето ти къде е? ...
Нощ... а в нея звезден листопад
и падащ лъч от лунна светлина,
очертаваща контурите на танцова арена.
Музиката там звучи
и звезди танцуват с лунните лъчи. ...
Часовникът лудо тиктака,
годините безуморно летят.
Животът никога не чака.
Готова или не, трудностите ме зоват.
Още помня първата си книжка детска, ...
В твоя рай дали ще се намериедно местенце,просто ей така,та да се вместянякъде, къдетоне преча,кротичко ще си седя.Сред твоите женидали ще можеи аз бездомнода се наредяи да съм тилюбовно ложепонякогасред шум и суета.Ще бъда тиханежна,примирена...Пусни мев твоя непрестъпенхрам,а после, знам,ще молиш ...
В пиесата на нашата омраза
отдавна пуснаха правостоящи!...
И все отвън напират на талази
любопитни, със очи искрящи...
На сцената съседна, в прашна зала, ...
Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично ...
Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън. ...