Poetry by contemporary authors
Има много... 🇧🇬
но едно-единствено не успях да простя...
Не получих любов, а докрай се раздавах,
докрай ръката ти стисках в свойта ръка.
Има много неща, които прощавах ...
* * * 🇧🇬
и се превърнах в ален, чуден цвят,
и сякаш в миг с душата си се сраснах,
пред мен яви се нов, жадуван свят.
Преродиха се очите в зрящи, ...
Вълшебно утро 🇧🇬
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата ...
Има притча... 🇧🇬
Разкажи ми, мъдрецо, разкажи ми,
онази мъдра притча за двата вълка,
които в един ден с нас се раждат
и живеят в душата ни в радост и мъка. ...
Тревога 🇧🇬
на точици, на капчици роса.
Безспорна е. Защо съм тъжна?
Защо не виждам в краски есента?
Защо от мене си отива ...
Ако грешната пътека съм поела 🇧🇬
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това. ...
Заради теб 🇧🇬
ти си момчето, което ми спира дъха.
Вече имам за кой да се боря,
вече имам за кой да живея...
Всяка нощ, откакто сме заедно, ...
Милостиня 🇧🇬
Недей да храниш гладния,
защото хора ще те видят.
Недей да храниш гладния
заради това, че ще си издигнат. ...
Светлината си отиде!!! 🇧🇬
В началото вървеше той с песен,
пееше с глас и бодър поглед,
поглед, вперен в бъдещето през съдбата,
пееше той и бодро карчеше към своя пристан. ...
Към една любов 🇧🇬
нали безбройни рани ми донесе?
Нали душата ми от теб е пуста,
защо тогава пак при теб се връщам?
И питаш ме мъже ли няма вече, ...
Пъпчици 🇧🇬
Трепереща радост
Накацали по рамото й
Когато сутрин я целувам
Прозина се ...
Самотна празнота 🇧🇬
на друга даде ти сърцето си!
За какво да съм със теб навред,
като вярно куче, което те следи.
Отдадох ти живота си и младостта, ...
Благодаря ти, Живот ! 🇧🇬
че полумъртвородена
си ми върнал дъха!
За подареното време -
да срещна и обикна света! ...
Любов към летенето 🇧🇬
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!
То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!
И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят, ...