Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата, ...
Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки ...
Автори Jane_d (Деси Инджева), Мili4ka (Мила Нежна) и Романтик (Христо Костов)
Рисувам името си на гърдите ти с целувки,
запаметявам го отсреща и на другите гърди,
обичам да се любя с вас горещо,
със романтични и красиви две жени. ...
Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми ...
Остави ми всичко - за тебе - ненужно,
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".
Нима днес ми каза, че ме обичаш? ...
Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени, ...
Ангелите, те ли ни спасяват,
те ли от смъртта ни отбраняват,
те ли правят всъщност чудесата,
те ли ни предпазват без отплата?
Те ли, в миговете отлетели, ...
Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка, ...
И днес за теб душата ми откъсва
онези нежни, парещи слова,
с трепереща ръка ще ги изпиша,
на глас не мога да ги изрека.
Обичам те, безумно те обичам, ...
Ти излъга, казваш за добро,
но в мен остави мъничко тегло,
което с прости думи немога да опиша.
Но все пак ще опитам случващото се вътре в мен да ти покажа...
Добра лъжа - казват, че има и такава, ...
Непроменливо и трайно, не бе сътворено.
С ненаситност и мъдрост, не бе му простено.
Все пак е родено с предчувствие и жажда,
пленено и подхранено с усет да услажда.
Безнадеждно понякога побеждава, без щурм. ...
Не угасвах в очите ти, бях жива жарава.
Ръцете ти нежно се вкопчваха в мен.
А нощта ни приканваше тихо в забрава,
изгряла по устните с дъха си солен.
Ти ме докосваше... Докосваше бавно. ...
Студено беше тая нощ.
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...
Кожата настръхваше ми до полуда. ...
История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.
В полумрак изгубената тъмнина, ...
Господин безимен, нека поговорим,
нека срещнем нашите слова.
За момент да спрем, може да поспорим
за това, как ще разцъфне пролетта.
Господин незнаен, дали те има, ...