Догаря последната запалена свещ,
изгаря душата в огнен копнеж.
Буря носи, пламък след пламък
не гори само студеният камък.
Моето сърце да се вкамени, ...
Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.
Моят - също, когато се доближа до теб.
Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...
Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.
Бъди началото, което няма край. ...
Искаше да си, искаше да си вечен.
Искаше да си, как искаше да си.
Искаше да бъдеш нежен,
искаше да бъдеш принц със медени коси.
Искаше да си безмъртен. ...
Нежен букет от цветенца разлистени.
Късаш листенца, като за “Обича ме?”
Скрежът первазно се стапя до мръсно.
Ръсени празни, сълзите възкръснаха.
Трупа се прах. Не разбрах. Ти сполучи ли? ...
Малка нощна музика сме ний сега,
от арфа тънкострунна с дует на две сърца.
Пред нас, обляни в лунна светлина,
два лебеда танцуват страстно в белота.
Езерото, блестящо и потайно, ...
"... Някой ден сърцето ще поиска онова,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал..."
Звездите на небето са сълзи,
изплакани от нечий тъжен спомен, ...
Любовта е чувство, при което
стига точка на кипенето кръвта.
Тя е волна птичка във небето,
глътка въздух в нашите уста.
При нея времето за малко спира, ...
Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...
Клюнът остър разкъсва мечтите, ...
Загледана Милагрос във далечината,
вглъбена в тежки мисли на терасата стои...
Замислена е, пратеник дали да чака,
или сама и тази вечер в мрака ще тъжи?…
И що да види – в полумрака се задава ...