Облечена в рокля от страстно-червено,
косите нехайно по мен разпилени са.
Жадуваща страст, от любов сътворена,
тръгвам към теб, скъпи, търсейки себе си.
Облечи ме във похот, докосни сетивата. ...
Върви си, върви си, достатъчно ме нарани,
достатъчно живях със твойте лъжи.
Върви си, не мога повече така,
достатъчно обичах те, но ти не ме разбра.
"Върви си" силно извиквам, ...
Студено ли ти е, любими?Щом слънцето в косите ми не спираи няма вече блясък във очите ми... душата ми сега е самовила!
Студено ли ти е, любими?Аах, тръпка през гърба ти преминава...Няма ме край тебе и във дните ти,а... бяла зима вече се задава!
А как живееш, мили, без мечтите ни?Не е ли грозна тази ...
Бял лист и кабарчета четири,
вкопани в сивата кора на кестена.
И надпис с букви разкривени:
„Внимание! Важно за вас съобщение!
Във парка вчера пръскахме с отрова. ...
"Неведоми са пътищата Божи,
а ние за никъде вървим.
Егоестично се усмихваме, а можем
от живота най-святото да съхраним!"
Тежат клепачите и делникът подпухнал ...
Ще бъда зла, дори и истерична.
От болка ще крещя и ще се смея.
Ще бъда силна, толкова различна.
В очите ти бездънни ще изгрея.
Ще бъда нежна, после грубовата. ...
Целувка, породена от пламък,
устни, напиращи към въздуха мек,
докосват нищото в порив нещастен
и търсят за болестта си нужния лек...
Но нищото целува ли се? ...
Реших да се направя на скопосна -
домакиня... Мале мила!
Запретнах си ръкавите
и спрях се първо аз на мивката -
а тя, горката, ще се пръсне... от надуване. ...
Единствен ти извърташе си лекичко главата.
Единствен ти боеше се от погледа любовен.
Единствен ти страхуваше се от съдбата.
Единствен ти от болката ли бе отровен?
Единствен ти държеше си се на краката. ...
Разруших основите, за да строя,
на инат мълчах, за да се чувам,
изгасих се и започнах да горя,
потънах и научих се да плувам.
И се мразех, за да мога да обичам, ...
Зимата мени си своята премяна
и гласове на клони се сломяват,
в очакване на госта си Снежанка
и джуджета, седем, вече побеляли!
Утро иде! Свят се буди бял и чист! ...
КРАДЕЦЪТ НА НАДЕЖДА
Заспя ли, през ключалката поглежда,
прокрадва се край мене тихо нощем -
с надежда за забравена надежда...
Претегля хищно бедните ми мощи... ...
Тялото - има си свои предели...
А душата?... Протегната дъга,
попила болка, вярност и копнежи,
пътуващ извор е към вечността...
Дълбаем плодотворната му същност ...
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Посветено...”
Промъквам се тихо... неканен
и жаден за обич разбих...
света ти замлъкнал, измамен,
в тъгата обвити очи. ...
За миг един в приказка навлиза,
щедро го даряваща със свойта красота,
но ето – спуска се завесата
и на сцената остава изморена празнота.
Психично болен, луд, какво ли още не – ...
Обичаш ли ме? Шепнеше ми с нежен глас.
Обичам те, мило. Отоговорих във захлас.
Светлината лунна беше,
на никой не му се спеше,
докосна ме тихо с ръка, ...
Посвещава се с обич на Гранддамата на българския театър, Стихийното бедствие - Стоянка Мутафова
>>> Разтърсваща,мощна,неукротима стихия,
>>> вилнееща лудо по цялата сцена
>>> Такова бедствие усещат ония
>>> чиято глътка е в захлас притаена ...
Аз пиша за теб със сълзи на очи
а сърцето се къса при мисли едни,
че с друга любими си ти.
Но на теб не ти пука живееш с кеф
и без притеснение вървиш с пренебрежение. ...