И тази нощ зажаднялото ми тяло ме убиваше.
Борейки се за нежна ласка на любовен стон.
Жегата с лека ръка събличаше разгорещената ми плът.
Безмълвно молех се за късче страст от нечие сърце.
Изтръпналa в очакване, разголена под тъмносиньото небе, ...
Къде? Нима за теб приключи всичко?
Нима е лесно да забравиш любовта?
Как? Нима за теб е толкоз лесно
да отхвърлиш, да подминеш обичта?
Не, има още огън в тебе, зная, ...
Боли, когато някой си отива,
боли, когато всичко се руши,
боли, когато вярата сълза отмива
и се слива тихо със безкрайните реки.
Боли, щом мъката душата милва ...
Смърт - моя спасителко,
колко пъти ше ме лъжеш, че си дошла да ме приютиш?
Смърт - моя заветна приятелко,
колко дълго ще те чакам да ме подслониш?
Спасител единствен си ми ти, смърт моя, ...
(В памет на Ц. Малинов)
Прости, че исках да ти кажа колко те ценя,
но думи не намирах.
Прости, че беше ти приятелят ми скъп,
прости ми ако нещо съм ти причинила. ...
По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,
че да дойдеш пак при мене верен?
Не можеш любовта си да погазиш,
да се преструваш на суров и черен...
Пусни ме до сърцето ти да се докосна, ...
Дали си ти, не зная,
ти ли всяка вечер се промъкваш в съня ми
и тайно усещаш дъха ми горещ?
Красиви слова с нежност ми прошепваш,
и ме караш за теб да мисля ...
Среща. Непредсказуем миг.
Ти запомняш пламъчетата в очите ми.
В теб разпуква тъмна роза.
Аз нехайно с огъня играя.
Над пламъка пърхат розови листенца... ...
Подари ми криле...
Не завързвай ръцете ми с ревностни мисли,
от луната ще взема сноп лъчи, за да литна!
Дай ми вятър, простор във мен да разлисти
нежно-бели криле... и небето да стигна... ...
Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.
Редуват се дните, години минават, ...
Сърцето ми сякаш е рана разкрита,
душата ми плаче със тиха тъга,
капка по капка, мойте сълзи измиват
безмълвната болка, стаена в нощта.
Навъсено плаче небето студено ...