Безлюдни лодките целуват бреговете,
а в платната им - изгубени мечти.
Морето,вдъхновило хиляди поети,
сега пред зимата, неистово мълчи.
На прага му пристъпвам примирена ...
Няма нищо по-сладко от твоите устни:
нито захарта, нито меда,
те са най-чувствени, най-вкусни,
най-сладки те са на света.
Дори и шоколадът пред тях горчи ...
послучай рождения му ден
Вятърът на живота те носи напред и нагоре.
Често се случва да сменя посоката,
но после отново влиза в житейските коловози.
А ти вярваш, и се надяваш да откриеш Истината по-скоро. ...
Една сълза, поела мъката в безкрая,
една сълза - изгубена мечта.
Две сенки, разминали се в мрака,
премълчани думи, неизречна тъга.
Къде е той, къде е тя - ...
Един е той за всички нас - смелият пожарникар!
Единствен той сред буйните огньове и бурните реки -
готов е той живота си да подари,
за да спаси един обикновен човечец.
Ни студ, ни жега, нито пек могат да го спрат, ...
Ти ли беше този, който ме избра?
Невярваща, безразлична се загледах във теб.
Бях себе си, не играх роля,
помних само очите ти, когато те попитах нещо, тогава ги запомних,
разкрих ти тайните на душата си с поглед, видях и твоята невинност там. ...
Обичах да нощувам сам в гората.
Наклаждах хубав огън край реката,
и за постеля папрат накосил,
връз нея метнал топло одеяло,
загърбил грижи всякакви изцяло, ...
Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово ...
Имало една мома. Неда казвала се тя.
Със бъбривата съседка, Дора – нашата кокетка,
всяка сутрин рано-рано, щом излюпят се из под юргана,
правят си кафе горещо, сядат и си бъбрят нещо.
Хвалила се тази Неда с ненки –хубави и бели. ...
Каква нелепа грешка...
Задушаваше ме... с тези твои мили думи,
С нежностите ти и с ласките горещи...
Гореше ме искрицата прехвърчала помежду ни,
когато погледите ни се срещнат. ...
Приятелю мой, обичаш ли ме?
Защото често аз съм лош със теб...
Понякога ругая твойто име:
злословя, че си скапан и нелеп...
А ти си ми едничък и само мой, ...
Две чудеса в живота ми има,
две чудеса се допълват във мен.
Една приятелка и една любима...
За тях написах тоз стих съкровен!
Благодарен съм днес на съдбата ...
Аз съм обикновена непозната,
когато някой срещне ме в нощта
да галя рози и да снимам небесата,
а всъщност съм изплакана сълза.
Аз съм обикновена и позната, ...
Почти оцеляхме
Познаваш очите, които ти казват остани,
но знаеш, че няма защо да го правиш,
аз виждам, че тръгваш, мълча отсрани,
в моретата мои, защо да се давиш?! ...
Понякога забравям, че те няма
и мисля си, че просто си далеч от мен...
Но щом това "понякога" престава,
престава и надеждата във мен...
Сърцето ми така ми натежава, ...
И се взирам в ръцете на зимата...
Остарели и тихи, тихи като смъртта,
тихи като криле неполитнали...
Тишина като млада и тъжна трева,
която все едно на гроба ще поникне. ...