Ти не си ли върха, който вятъра спира?
Ти не си ли планинска зелена следа?
Ти не си ли мечтата, в която се взирам?
Ти не си ли прозявката на съня?
Ти не си ли снега по баира, ...
Вярвах, че на Коледа стават чудеса,
но ето, пак дели ни една звезда.
Коледна звезда блещука във нощта,
плаче тя, че е сама...
Студът навън убива нейните листа ...
Две момчета си отиват в този мрачен светъл ден.
Две деца убиват освен себе си,
смисъла за живот и надеждата в техните близки.
Нима, когато вече тях ги няма,
нещо в света жесток ще се промени? ...
Спаси ме... спаси ме от самата мен...
Отчаяна, срината, с коси разпилени,
в огромната болка търся спасение,
пак с ножа в ръка, с очи насълзени,
към живота посягам, без страх, в преклонение... ...
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда ...
Вечер е и пак се връщам у дома,
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си ...
Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!
Под потничето тънко - мокра младост, ...
Предполагам, била е разкаяна
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти, ...
Черен свят, черни улици, черни алеи,
черен блясък в горещи сълзи,
черен път, черни хора във черни тунели,
как вървят в този мрак те не знаят сами.
Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете. ...
Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи, ...
Не си отивай, остани още миг, само миг.
Спри, моля те, не си отивай, чуй моя тъжен вик.
Не искам пак да съм сама и да се лутам
в живота безцелно, но явно това е моята
съдба и това трябва да ми е ясно пределно. ...
Мило мое, единствено дете,
не всеки може майката да разбере,
колко тъгувам да съм от тебе далече,
от раздялата ни мина цял месец вече.
Не мога да се радвам на твоите успехи, ...
Време е да бъда вече кучка! Искам
над мен да треперят виновно мъжки ръце!
Да болят, разранени от сляпо прегръщане,
с нежния шепот на уморени нозе.
Време е да затръшвам със злоба вратата. ...