Не, днес няма да плача. Ще бъде различно!
С нова мечта ще посрещна утрото бяло.
Днес ще забравя, че те безумно обичам
и
с усмивка ще отбележа своето светло начало. ...
За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.
Дали ще бъда някога щастлива? ...
Само целувка... и тишината, в която съм твоя.
Идваш неканен, в животът ми - носиш на длан -
пламъци, огън, изгаряне... Всичко тревожно.
В единствена нощ, споделена от някого... сам.
Вдишвам страстта ти, последен миг на спокойствие... ...
Равна земя - човекът вече го няма. Потъва в нея, а душата му пътува към небето... И плачат всички - с разтърсваща болка в сърцата. Няма го вече, а те всичко биха дали това да е измама...
Щом слънцето във утрото изгрее и славеят започне да пее, засмиват се всички цветя: разбужда се пак пролетта… А по листата на тези цветя Сякаш топи се утринната роса. А слънцето ги гали с лъчи И сякаш нашепва: "Цъфти!…" Мои теменужки и макове алени, Детелини, от слънцето галени, Рози, все още омаяни. ...
Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни -
се движим по нeписани свои закони
и даже да творим опитваме като поети -
мига да запечатаме, и на листи красотата ...
Ах, колко тежък се оказа животът,
без ласки, без нежност,
само мъка раздира сърцето ми крехко
и аз умирам, ден след ден, нощ след нощ.
Сърцето ми стене, стене и чака ...
Българийо, ти скръбна и страдална, кой тъй злокобно тебе е орисал да плачеш вечно за юнака, жална, за който свободата бе единственият смисъл. Българийо, родино мила, не ще ли свършат твоите незгоди, не си ли още ти родила човека, който в правилна посока ще ни води. Над тебе слънцето тъй топло грее, ...
Есента замина, дойде люта зима, малките деца спускат се с шейна. Дядовците белобради стягат се с кожуси здрави, а пък бабата във вкъщи все се мръщи, все се мръщи. Шаро в къщичката своя яко си поспива, на мъничко кълбо се свива, сън сънува и бленува, Слънчо вече да изгрей, Петльо весело да пей!
Дъждът отмива, покрива топлината,
улиците отразяват облаци, лица,
аз искам да узная чудесата,
поне за ден да се превърна в дъжда.
Да стеля мократа потайност, ...
Слънце и без мен ще грее...
Роса ще се отронва по тревата...
Прекрасно птичката ще пее...
И ще са безкрайно сини небесата...
Ще блещукат и без мен звездите... ...
Две капки трескаво се гонят,
тръгнали от тъмното и грозното небе.
Сякаш две сълзи от тебе пак се ронят,
без да знаят тръгват- но къде?
Пътуват те в пространството безкрайно, ...
Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.
За миг се спря... и после пак започна, ...
С ръка мургава ме погали, с очи черни ме съблече, снежното ми тяло похвали, ”Възбуждаш ме” - само рече. Между бедрата длан спусна, разтвори ме и го допря, вкара го, захапах устна, заплаках, но той не спря. И в този миг спасение съзрях в крилото на прозорец отворен - поглед с небето отразено слях док ...
Да осъзнаеш грешките на другите и своите,
да ги простиш и да поправиш.
Да простиш предателство или лъжа,
това е най-голямата награда,
тогава ти ще бъдеш жив, ...
Създадохме с тебе миг взаимен –
душата ми душата ти докосва,
но този миг при нас е мил, интимен
и той с озарение миросва
двамата, поели път ръка в ръка - ...