Прости ми, че нахълтах в твоя свят,
прости ми, че обичам те безумно,
че без тебе да живея ме е страх,
че желая те до болка неразумно.
Знам, че в твоя свят за мене място няма, ...
Душата ми от спомени боли,
от мигове мечтани и... презряни.
Сърцето ми от болката кърви,
оставящи във мен дълбоки рани.
Ранена съм, но нека не личи, ...
Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение... ...
любовта замръкна в този час
когато бяхме заедно у нас
това беше последния удар на моето сърце
а ти отне всичко от мойте ръце
но аз няма да плача повече ...
С прозрачна нежност пролетта цъфти,
в небето облаците са сребристи -
в градините задъхано шепти
и трепетно снагата си разлиства.
Нефритена, тревата се разсънва ...
Защо мълчиш и гледаш ме нахално?!
Защо държиш се ти така банално?!
Нима не знаеш, че с теб да тръгна няма аз оттук?!
Нима не знаеш, че сърцето ми принадлежи на друг?!
Знам, че знаеш! ...
В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове, ...
Ти идваш в съня...
Когато вечер заспивам, ти идваш в съня
и караш ме да се чувствам най-щастливата жена.
В сънищата ми ти си принца, а аз съм твоята принцеса,
аз съм твоята звезда, която за тебе блести... ...
Ти далеч не беше прекрасен,
но аз пък те гледах с усмивка.
Те ми казваха: "Той е ужасен",
отговарях им: "Аз съм щастливка".
Ти не беше принца от приказка. ...
Болката, която ни свързваше
от обичта ни по-силна беше.
Не бяха ласки, не беше прегръщане,
но и агония предсмъртна не беше.
И се отдадохме с теб на целувките ...
Във бялата утринна тишина, преди слънцето да изгрее
се чува едва... птичата песен,
усмивка на сън, дали сън съм била,
пробягала бързо край тебе унесен...
Внезапна светлина, влетяла в мрачна стая,
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.
С красотата и невинността на детските очи, ...
Странно чувствам се и днес... отпаднала... жалка и самотна... може би съм в стрес... или в земя за мене непроходна... Няма накъде да се обърна... Винаги едно и също... Лица празни и бездушни... Обгърнато... и пусто... Треперя аз сама в мрака... Чакам някой да ме прегърне... Чакам някой, който... бол ...
Не ми трябвате, мога и сама... Не ми трябате - искам една бутилка и силна доза тъга... Почти стигнах до края... още малко остана... Тази... болка ми е достатъчна... всичко е от моята рана... Боли и раздира плътта... Тежи и измъчва ме ужасна самота... Прогоних ви вече, не ми трябвате... Вървете си, з ...
Очите ти видях в сълзи да плуват.
Самотни бяха във огромен океан.
Вълни от мъка в тях бушуват
и аз се давех безнадеждно там.
Спаси ме блесналото слънце. ...