Святата и Чиста Коледа дойде...
Тази година бавно изминава...
Бог знае колко трудна тя бе...
Но Надежда в сърцата остава...
Улиците - пак измамно светли... ...
В недрата на приказния Хеликон
докосна струните на свойта лира
с пръсти нежни слънчевия Аполон
и планината сякаш запулсира.
Тихо, като пеперуда сред цветя, ...
Тяло беэ душа, обвито от тъга. Студено е като смъртта. Крие се в нощта и дебне нечия съдба. От греха направено, от Бога эабравено, в тайна эабулено, беэ лик е то иэгубено. Търси път към иэбавление, эа да намери помирение. Шепне тихите слова и търси те в нощта. А ти, така ефирна и красива, смутена го ...
ДЪЖДОВЕН ДЕН
Днес ме удари една капка дъждовна,
докато си тананиках песен любовна
Учуден, усмихнат и бледен погледнах
нагоре, а после надоле и плюнах :) ...
Жестоко в тебе се препънах-
продължих в отвъдни светове,
с което себе си разпънах
сред смрад, сред стонове и викове…
Дълбоко в процесите навлязох – ...
В мига в който стрелките се целунат,
за да посрещнат новото начало,
в мига в който и двамата сме безмилостно сами,
една звезда за теб все още ще блести!
И в този миг ще те целуна ...
Говорят,да обичаш хубаво било-
но няма как да се науча да ценя-
на лошия отвръщам със добро,
заслужилия без любов оставям.
Говорят да обичаш хубаво било- ...
Защо напомняш пак за онзи миг,
чрез който снехме бремето горчиво
и който запечатахме във вик,
разкъсал и пространството мъгливо?
Мигът погълна всичките ни срещи, ...
Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.
Отдавна си сама,забравена от звездите, ...
Жинатъ тургъ ми умикутитил
ми шоту многу рипъм и в нуща.
Пудучи га съседкатъ пруклетъ
в прънету дъ га тургъ ут това.
Ут гащити ша иди нъ „ питлету” ...
Цялата нощ ще се сипе снега,
за да натрупа той празничност бяла,
и ще се стопли отново света
от любовта на звезда засияла.
Ето слиза виж малка шейна ...
Как да ти кажа колко ми липсваш в самотните дни
и,че за теб постоянно си мисля по цели нощи-до зори?
Как да ти кажа,че щом срещна твоите очи
нещо в мене се свива и започва да крещи?
Как да ти кажа,че всичко за мен бе ти- ...
Пред твоя стих Мариана, аз се спрях,
а той е с изложение интимно –
познала радостта чрез болка и чрез грях,
говориш за споделяне взаимно.
ОтвОри шумно старите си двери ...
Ще дойде ден, повярвай ми, когато
в красива роза, болка ще превърне
и пеперуда ще роди от злато,
и теб с крилете златни ще прегърне.
Ще литне пеперудата в небето, ...
Не е ли прекрасно нощта да е ясна
и сгушен в огромния шал,
да гледаш снежеца как милва градеца
притихнал и бебешки бял?
Немирни снежинки рисуват картинки ...
И може би, защото дълго няма да ме има тук...
И може би, защото Вечността е забранена,
когато бъда само лъч или пък дух,
зареян във безкрайната Вселена...
И може би, защото всичко е така ...
Заедно се скрихме от тежките капки есенен дъжд, ангелът в сърцето разпери крила и покри ни с плащът на нощта. Неизречена дума тихо се таеше в погледа, разлистваше страниците от албума на спомена. Ритъмът, с който дъждът барабани по сивия асфалт ми напомня как бях те нарекъл в съня си. Тихичко си тан ...
В туй дъждовно разкъсано време,
в тази облачно сива тъма,
аз те срещам, отдаден и верен
сграбчил ревностно пак любовта.
Аз те срещам без завист,без злоба ...
-Облаче- Душата ми, свободна като облаче, отвявано от бури зли, и дни наред то сгрявано от ласките на слънчеви лъчи. И можещо отново и отново да прелита реки, морета океани, планини, неспирано от нищо и от никой лети, лети, лети. И бъбри с бляскави звезди, препълнено от капчици дъждец, готови да отр ...
Виж онези пияни старици,
носят спомени, крехки мечти.
Греят в очите мъждящи изкрици,
без да показват, че сърцето гори.
Виж ги хубаво, без да милееш, ...
Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!
Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа. ...
Много тихо е в старата болница.
Всичко бяло е- като лицата.
В коридорите срещат се спомени,
във сърцата клечи самотата.
По стените, наскоро варосани ...