Кажи ми честно, докога
с болката ще се преследвате така?
Докога все заедно ще бъдете в света?
Защо водите с вас и тъгa?
Защо? Недейте, моля ви, спрете! ...
Не мога да бъда безчувствена, Когато ти страдаш И тъжиш, Приятелко моя любима, Въпреки че ме предаде преди. Не мога да забравя Всичко, което с теб преживяхме, Не мога току-така да загърбя
Обичта си към тебе. Ти ме предаде, Заби ми нож в гърба, Ти навярно ще съжаляваш, Но как да ти простя това? Нека ...
Ами ние....:)І(:)І(:)І(:
Е, как да щурея не се уморих,
колегата тотално от раз „претопих”.
То бива, ама „вързана” не съм била,
бе много мощни моите крила... ...
Сърцето ми отново е разбито...
Колко изтъркано и сбито...
Беше превзето без секунда съпротива
нямаше враг, не беше нужна сила...
Едни невинни, детски чисти думи ...
В ноща, самотна, свещ запалих.
Помолих се да те забравя,
Но в пламъка лицето ти видях.
Изпитах ярост, болка, страх.
Разбрах, че в мислите ми ще живееш ...
Разминахме се днес отново -
нямаше ни поздрав, нито поглед.
Не е за първи път, нищо ново.
Разтопи се спомена като че е от лед.
До скоро влюбени един във друг, ала сега ...
Седя сама и мисля си за утре
и нещо страшно ме гризе отвътре
сякаш нещо лошо ще се случи...
И ето, чувам гарвани да грачат.
Оплакват не смърт, а нечия изгубена любов, ...
Посветено на ....
Самотен можеш да бъдеш и без да си сам
Две близки думи, а пък с различен смисъл.
Може да си самотен дори и сред тълпа,
дори сред "приятели", дори сред близки. ...
Здравей, любов, защо се връщаш пак при мен
и как изобщо ме намери, и как посмя, кажи!
Не помниш ли, че те изпратих в онзи летен ден,
изпратих те далеч от моя свят?
Не съм те канила да идваш. ...
Помниш ли как стояхме на ръба на брега,
вечерта в която нежно те докоснах,
прегърнах те,а ти стоеше тъжна,
тогава за миг засия.
Очите ти светнаха като фенер в тъмнината, ...
Вървя си бавно аз и минавам всеки храст.
Унесен от аромата на цветята
се загубвам в гората.
Студ, мрак и страх сковават ми душата
и се крия в тъмнотата. ...
Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
по която подхлъзват се дните ми
от сервирани жалки наивности.
Колко пъти изтръгвах сърцето си ...
Сълзи
Босите крачета вървяха по нажежения паваж.
Ха! Парченце шоколад! Не, това само е мираж!
Опаковката е празна, детското стомахче – също.
Дори сълзите не искат да тръгнат както за децата е присъщо. ...