Аз трябва много да съм ти сърдит!
Да съм избягал, страдащ и ядосан.
Да моля в някой друг да заболиш
и него да превърнеш в просяк...
Ала не съм. Крещи ми тишината. ...
Еньовден
В ранна утрин първи на слънцето с лъчите,
девойки млади с бели роби хванали се за ръка.
Берат цветя и билки за здраве момите,
а росата и тревата галят техните крака. ...
Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си, ...
Дали ще стихнат някога въпросите
които неуморно в главата ми бръмчат
Със сметките за ток, кръвното, прогнозите
и мислите в каква посока ми хвърчат
"Узрявайте!"- ни казват философите ...
В тролея бе претъпкано и душно.
Започваше си обичаен ден
и стадото човешко, най-послушно,
създаваше очаквания крен.
Ни помен даже от пространство лично. ...
На Теди
Прелиствах небето с каприза на поглед човешки
и в утрото румено изгрева чаках на кея.
А гларусът литна, едно показно без насмешка,
високо издигнал се, както отдавна копнея. ...
Залезът се спуска над града,
застинал в погледа на времето.
Поел над парещата мараня,
нагърбен с непосилно бреме.
Отгледан от звездите, в дълги дни, ...
Мелодията на „Черно кадифе“
изпълваше града с красиви спомени.
Звукът на саксофона, вечерното небе
докосваха ни с ласки пролетни.
Сред аромат на цъфнали липи ...
Слънчака. Утро и следнощен хлад.
Сатенено бельо на Мики маус.
Протягам от леглото дълъг крак,
а някакъв си еротичен сън ми бяга.
Балконът. Маса, жълто макраме. ...
Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна ...
ВЕЛИКИЯТ СПОР
Не спират да спорят умът и душата,
изказвайки факти за всички неща.
Умът е логичен и „знае“ целта,
и някакви глупости вечно пресмята, ...
Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
СВЕЩЕНИКЪТ: На графа бях, нали, на гости...
На вино, да... и тост след тост и
май доста чашички изпих...
сега усещам... прекалих...
Ден втори е на карнавала. ...
Сега е твърде късно за промяна,
и строго-елегантно ще си тръгна.
Червилото прикрива всяка рана
а другото го хвърлям в някой ъгъл.
Навън е лято. Само аз измръзвам, ...
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...