По-добре да си напълно сам,
Раздвоен, със себе си да спориш,
От това – безсмислени истории
Твой „другар“ да каканиже с плам
И да сплетничи без капка срам, ...
От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата ...
За съзнателни хора е свободата,
другите неправилно я разбират.
Не губи напразно времето си на земята,
разумните сал правилно се ориентират.
Мъдрост е да избереш по-трудната пътека, ...
Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички ...
Ти виждал ли си как раздира с лъч, небето,
светкавица, откъсната от своя гръм?
Ти чувал ли си как бучи, със глас, морето,
и как крещи дете, уболо се на трън?
Ти виждал ли си как дъждът се блъска ...
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
С такава нежност те събличам,
каквато даже и не знаех, че я имам...
А как с целувките си те обличам,
а после за пореден път те взимам
в обятията си, и прониквам ...
РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
Понеже съм те искала до случване -
се случи да ми бъдеш вдъхновение.
Вън вятърът скимтеше като куче,
и търсеше на прага ми спасение.
Събираше на купчини листата, ...
На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен. ...
Защото ли очите ти искрящи
пронизваха ме с блясъка лазурен,
сега се взирам в звездността блестяща
на мартенско небе ... безумно влюбен!
Или защото вятърът в косите ...
Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална, ...
С пришки покриха се вчера ръцете ми.
Свърших с дървата, но имам на двете.
Спах като къпан. Така уморен, че
чух във просъница баба как рече:
- Мите, съвсем си останал без сили! ...
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...
Протягам бавно тъжните ръце –
сухи клони на пречупено дърво,
към тебе Слънце да ме отдеве
и изгори последното ти зарево.
В мен повече не ще разлисти ...
Желаех да ти кажа толкова неща -
о, как исках да ме разбереш!
Но по-добре бе да изчезна в нощта,
да се стопя, като малката свещ,
плахо мъждукаща в твойта ръка, ...
Крачка встрани, и мостът изчезва,
светът се превръща във бездна...
Крачка встрани - и вече не си ти:
сам си си чужд, гледаш се отстрани...
Крачка встрани - небето се срутва, ...
Ръцете ти са благословени. С каквото и да се захванеш можеш да се справиш. Не го забравяй!
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...