Short stories and prose by contemporary authors
Купувачът на очи IV 🇧🇬
Изведнъж фантазьорът на града подскочи, гласът му изгърмя по-силно откогато и да е:
- Каква бутилка? Искам да я видя! Къде е? Дай ми да я видя! – и ме разтърси през тезгяха за реверите.
Изненадах се.
- Има тук една бутилка, нищо особено, само дето е малко странна. Когато купих бакалия ...
* * * 🇧🇬
За охлюва в душата
Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в р ...
Несподелена любов... 🇧🇬
Най-сетне прист ...
Малките и незначителни неща... 🇧🇬
Камъкът 🇧🇬
За тролеите с любов 🇧🇬
Не мога да разбера, защо повечето хора от моя квартал не харесват тролеите и вечно мърморят като свекърви. Само ние сме били така онеправдани. Тролеите били все претъпкани. Че автобусите не са ли?! И какво от това. Смело заявявам, че в днешното време на алиенация и враждебност, т ...
Градината на глухарчетата 🇧🇬
Вратата на ансансьора се отвори и той пристъпи в своята градина, макар че заобикалящата го гледка трудно би могла да се нарече градина. Пуста суха земя, сякаш опожарена, представляваше така наречената градина в единия си край. В другия тя се състоеше от едно огромно растени ...
Купувачът на очи III 🇧🇬
Беше толкова рано, че слънцето изпращаше лъчите си върху пода на бакалията ми, но все още не показваше лицето си. Беше неделя и първите клиенти щяха да ме посетят чак на изгрев. Чух подрънкването на колелото, а после замирането на нощния му въртеж.
Камбанката при входа на бакалията не звънн ...
****** 🇧🇬
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг щ ...
Отдел за бързо реагиране 🇧🇬
- Не мога повече, не издържам!
- Какво става?
- Пак се скарахме с мъжа ми, моля те, ела. Трябва да те видя!
- Добре, в седем в нашия ресторант! - затварям и звъня на мойте дружки от отдела за бързо реагиране. - Момичета, Ели се е скарала с нейния, в седем на нашето мя ...
"Та той е чист, като росна сълза!" 🇧🇬
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнет ...
Бездомен свят 🇧🇬
Големият град. Големият град и малките хора в него...
Времето беше хубаво, макар и топло за сезона. Ухаеше на цветя и цъфнали дървета. В небето се стрелкаха няколко сини облачета. Денят премина незабелязан от никого, заради града, който жужеше като пчелен кошер и всеобща лудница беше о ...
Що ги не оставят на мира крадците 🇧🇬
Както е знайно и широко известно, в последните години кражбите са наше ежедневие. Почти не остана българско семейство, дето не са го отарашили, или гражданин да не са го преджобили. От друга страна, съм доволна от тази ситуация. Иначе ...
Когато настъпи сутринта 🇧🇬
Тази сутрин се събудих. Разтърках очи и се изправих на крака. Позволих си " лукса " да се погледна в огледалото. Господи... изглеждах ужасно. Подпухнала, с неоскубани вежди, с тъмно сини очи... Кде е блясъкът им? Какво стана с него? Какво се случва с живота ми?
Всичко е толко ...
Дали с всички женени мъже е така? 🇧🇬
Заплатата в наденички и закуска с хоросан 🇧🇬
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика ...
06 - Хората - такива, каквито ги оставих 🇧🇬
Да, отново ме биха със шоковата палка. Биха ме, защото казвах истината на хората, които ми бяха братя по съдба, въпреки, че нямам нищо общо с тях. След всяка „шокова терап ...
Ех, тази Геновева 🇧🇬
ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2 🇧🇬
От отсрещния хълм наблюдавам паметника! Извисил се е над града, стожер на моето минало и вярата за сегашното.
Много харесвам, когато леля и е без обичайната бяла престилка.Но днес не съм на домашния и адрес, трябваше да изкача паветата и да оставя подарък.
Естествено, че не ми се ...
18+ Подарихме си приятелите 🇧🇬
Напразно стоях да те чакам. 🇧🇬
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не напр ...
Животът ми на лист хартия 🇧🇬
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хо ...
Изповед или "празните мисли на един празен поет" 🇧🇬
Купувачът на очи II 🇧🇬
Говори се, че купувачът на очи купувал очите, защото му трябвали за нещо. Тук-таме се говори, че му трябвали да си прави супа от тях. Аз не вярвам да е така. Супа от очи? Къде ти, няма такъв клиент.
Други говорят, и това се говори повече, че купувачът на очи препродавал очите на разни лек ...
На залеза на мъката ми 🇧🇬
Отворих... и...
Твоят образ ме сломи... Дълго ли си бягал от миналото към мен?
Защо ме безпокоиш точно сега и какво искаш от мен?
- Искаш ли да направя каф ...
Яко попадение, пич! 🇧🇬
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш 🇧🇬
Миналото лято отидохме с приятелката ми на море. И двете извадихме късмет - станахме реститутки и го ударихме на живот. През деня се печем на плажа, морето се плиска в краката ни. Вечер сядаме в ресторанта - музика, танци, а бе - бели хора!
Една ве ...
Кафе с райбер 🇧🇬
Имам колега, който непрекъснато ми прави комплименти - един вид - задява ме. Мине не мине - кани ме на кафе я в обедната почивка, я след работа. Аз все отказвам, той не се отказва. Как да му обясня, че нямам и минутка свободно време. Имам толкова приятелки, с тая да се видя, с оная, ма ...
* * * 🇧🇬
- Красиво! - каза Пати и се усмихна на своя любим. Те бяха англичани.
- Виж, Ник - обади се пак тя. ...
Една мечта 🇧🇬
Двамата сме в банята. Тя е просторна, има свеж аромат на цветя. Той пълни ваната, слага пяна. О-о, колко е секси, когато се навежда.
- Ще те оставя за малко - прошепва той.
След малко се връща само по боксерки и тениска. Бавно се приближава към мен, ...
ВОТ НА ДОВЕРИЕ 🇧🇬
Спомням си я още. Пред очите ми е ТЯ! Прекрасната тъмнокоса русалка, която успя да се докосне и до душата на Гарелов миналата есен. Влюбване от пръв поглед. Искам да я имам, въпреки онзи младеж, който уверено твърдеше, че му е била бивше гадже! Откъде знам ли? Представям си, че е така ...
Ваканция 🇧🇬
La donna e mobile 🇧🇬
- Не, нали все някъде ще стигна!
...
Колкото повече вървеше Ламята Спаска, толкова повече се губеше и, разбира се, по-щастлива ставаше, защото този, който не знае накъде отива, накрая винаги стига дотам, накъдето се е запътил.
... (Спорен въпрос е дали тя наистина се стремеше ...
18+ Тридесет и втори етаж 🇧🇬
Тридесет и втори етаж
Четири и половина вечерта. Сутринта. Все едно. Мръсен, стар, облицован в подуто от влагата дърво, аса ...
ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ 🇧🇬
Страхил не обичаше Светла подобно на героите от любовни романи. Любовта му беше практична и пресметлива, затова я прибра да живее при него, когато я уволниха от работа. Прецени с твърдата си мъжка логика, че няма да издържи дълго с обезщетението, което й дадоха. Така или иначе щеше ...
ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА 🇧🇬
Всеки ден, излизайки от дома си в софийската реалност, аз почуквам по русата си глава с дълга дървена лъжица за 10 лева.
Какъв е този смешен ритуал? И защо лъжицата е толкова скъпа?
Хайде да започнем от лъжицата. Лъжицата е обикновена, без орнаменти и лаково покритие. Обикновена лъжиц ...
СпОМенЧе 🇧🇬
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато и дадох тетрадката си тя ми ...