Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 7. 🇧🇬

19.
Да се върна към училището.
Бях единствен българик. И – като кавалер, върху мен всички тежести. Обединението, профпредседател, после водещ партийната учебна година. За което съм разказвал. Но ще напомня. На който не е чел.
Сложиха ме да чета лекциите на другаря бай Тошо пред началния курс. Не беш ...

генек

Prose » Others

679 2 3

Сродните души 🇧🇬

И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отв ...

perfanov

Prose » Short stories

698 2 3

Пътят към едно ново начало 🇧🇬

Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чи ...

fantboy94

Prose » Short stories, Others

1.7K

Коронавирусът – дълбок белег или просто напомняне 🇧🇬

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...

thedac

Prose » Others

782

Тримата братя и златолистната вишна, гл. 11 🇧🇬

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сгр ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1.1K

Касичката 🇧🇬

( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетат ...

Marmadun

Prose » Short stories

1.4K 2 2

"Ad mortalis animas..." 🇧🇬

Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...

Nevium

Prose » Letters, Others

1.1K 3

Лято в Крийк Вилидж 🇧🇬

Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?
Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в ...

Карамелка

Prose » Short stories

976 1

Доктор Вреден - глава 30 🇧🇬

В предишния епизод: Димитър и Анелия разбраха, че неговата племенничка Елисавета е поръчала убийството му. Анелия се срещна с Елисавета в кино-залата на лятното имение на Симеонови във Варна и Елисавета я нападна, при което Анелия изгуби съзнание.
Глава 30
– Асене, искам те веднага тук – чувах гласъ ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.3K 2 2

Соня – трета част 🇧🇬

– Шампанско в тоя студ?! Ти си луд!
– Ще ти се отрази добре. Отпий на малки глътки. Наздраве! – и той й подаде едната чаша.
– Наздраве! – тя съвсем предпазливо отпи една глътка.
– Пийни пак!
– Наистина усещам топлина да се разлива по тялото ми. ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.6K 2 6

Спасително предложение за радикално решение 🇧🇬

Мисля, че най-достойно е всеки един човек на земното кълбо смело да бъде заразен с вируса КОВИД 19. Ако оцелее, да оцелее. Ако ли не - прав му път към небесата. Така се реализира и девизът:
"по-добре е ужасен край, отколкото мъки безкрай".
Ако всички, по заповед отгоре, бъдем заразени почти едноврем ...

vega666

Prose » Humorous

768 5 8

Герасим и промяната 🇧🇬

Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.
Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазета ...

CrazyDiamond

Prose » Short stories, Humorous

855

Историческа история без подтекст 🇧🇬

Хам-хум вдигна глава. Наоколо – бяла снежна покривка, тишина, бледо слънце над далечните борове.
И лека вихрушка нейде откъм изгрева.
Да! Идваха…
Лежащите край него хора също се надигнаха. Бяха събрани все жени, деца и старци. Тези, които не можеха да тичат бързо, нито ловко да избягват зъбите на ма ...

генек

Prose » Others

714 1 11

Кулинарна история без подтекст 🇧🇬

Чакаше го доста работа и извън кухнята, но най-напред искаше да си направи супичка. Така – по негова рецепта, в негов стил, за неговата душа.
А това изискваше малко работа и много мисъл…
Разбира се, една хубава супа трябва да е питателна и вкусна. За да е вкусна – не й трябва старо съдържание. Никак ...

генек

Prose » Others

639 1 10

Следобеден сън 🇧🇬

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...

perfanov

Prose » Short stories

701 1

Айдуци 🇧🇬

Епилог
Пролет пукна и отекна, а в балкана се носеше аромат на свежо. Всичко цъфтеше, дърветата се разлистваха, тревата беше росна и сочна. По селските пътища имаше голямо движение от рано. Кой отиваше да си оре нивата, кой на гости, кой да си търси късмета.
Райко водеше хайдушката чета и чакаше сигн ...

GearGhost

Prose » Novellas and novels

1.3K 1 1

Дневник 1 🇧🇬

Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се аб ...

М.Д.М

Prose » Short stories

1.6K 2

Примката на Микеланжело 🇧🇬

Прикован съм към една стая. От няколко дена. Като Прометей. Няма обаче птица, която да ме разкъсва. Сам кълва от себе си. Раната кърви обилно.
Заключен съм между четири стени. Но ключът не е на вратата, а в ума ми. Приличам на заложник. Отшелник съм. Каторгата ми е доброволна.
Понякога се измъквам о ...

КонстантинК

Prose » Short stories

1.2K 1

Спомени от бъдещето 🇧🇬

На 22 декември 2067 година приземих неутронния си лайнер на космодрума в Дълбоки, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия Адронен Колайдер.
Космодрумът беше построен през 2060 год.на мястото на ябълковата градина на бившето АПК-Дълбоки. 4 години преди това парцелът беше продаден на НАСА и НАСА по ...

CrazyDiamond

Prose » Short stories, Humorous

1.5K 1 2

Рози 🇧🇬

Изпратих ти хиляди рози.
Ти изхвърли ли ги?
Знам, че не обичаш рози. Знам, че не обичаш цветя.
Чудеше се защо хората разграничават розите от цветята… разбра ли защо?
Носи ли се аромат на нов парфюм в чаршафите ти… или още усещаш моя? ...

Dimitrova.1

Prose » Others

1.1K 1

Развигор, Григор и Питагор 🇧🇬

Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...

CrazyDiamond

Prose » Short stories, Humorous

922 1 2

Време разделно 🇧🇬

Самият Христос също ни призовава:
"И не бъдете като лицемерците, които се молят по кръстопътища и синагоги. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, като искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си се моли така: /следва текстът на молитвата - "Отче ...

vega666

Prose » Others

861 5 2

Соня – втора част 🇧🇬

– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена. ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.5K 2 6

Страх, когато хората са спокойни 🇧🇬

Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...

perfanov

Prose » Short stories

724 2

Приятелство 🇧🇬

Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...

еМПи

Prose » Letters

1.3K

Соня 🇧🇬

- Влез, Соня! Ела да те запозная с годеника ми! - и Лили хвана приятелката си за ръка и я поведе към хола.
- Емил,това е Соня! Соня, запознай се с Емил.
Младият мъж скочи от дивана, усмихна се и протегна ръка. Соня направи една крачка и усети как Емил я опипва с поглед отгоре до долу и обратно. Само ...

svetlanal

Prose » Short stories

2.1K 2 9

За вируса, човеците и котките 🇧🇬

Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната ...

donchevav

Prose » Short stories

1.3K 2 10

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 6. 🇧🇬

16.
Любовните истории бяха като в латиноамерикански сериал. Все пак – пубери, напъпили и търсещи време и начин да изригнат.
О, какви ли не съм видял…
Някои – като при Светльо и Ивелина, завършиха с брак. Други…
Когато поех девети клас с 66 набор, поиска да се премести при нас едно момиче. Мариана из ...

генек

Prose » Others

775 2 7

Странният случай с Генади 🇧🇬

Лежах на дивана и разсеяно гледах новините. Отново предъвкваха историята около фалита на Кооперативна Транспортна Банка. Жена ми дремеше до мене в очакване на турския сериал. Котаракът Генади мъркаше в скута й.
, Мошеници мръсни! За всеки е очевидно, че квесторите са замесени в цесиите!‘
‚Какво? Доб ...

CrazyDiamond

Prose » Short stories, Humorous

1.2K 2 12

Ка́ро 🇧🇬

Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?
Опита да се обърне, но главата ѝ беше заклещена в яката. Бялото около нея започваше да приема очертания, неуспешно се опита да се усмихне ...

palenka

Prose » Short stories

1.3K 9 20

Те и Бог 🇧🇬

Той, Номер две - "стар развратник и извратеняк", както се описваше, всяка сутрин се молеше пред иконата в ъгъла. Изреждаше настоящите си (не много) приятели и бивши роднини (не всички, само тези от последния му брак), а после горещо благодареше, че макар и в края на живота си я е срещнал. После изпр ...

670301

Prose

690 1

Снежен пролетен ден, изживян зад прозореца 🇧🇬

Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...

perfanov

Prose » Short stories

695

Жури 🇧🇬

Трима старци се разплули
на бюро от сухи лаври.
Чули нещо, недочули
със поети правят гаври.
________________________________ ...

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

774 1 2

Не спирай да ми говориш... 🇧🇬

Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Letters

1K 1

Чековата книжка на любовта 🇧🇬

Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...

mislitel

Prose » Short stories

1.9K 2 15

Изповед на една мъртва (духом) жена 🇧🇬

Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...

МихаелаИлиева

Prose » Short stories

2.5K 3 32

сезоните се сменят, но любовта остава 🇧🇬

Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п

fierainquieta96

Prose » Short stories, Erotic

1K

Дванайста нощ 🇧🇬

За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...

КонстантинК

Prose » Short stories

1K 1

Малка гара за живота 🇧🇬

Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

714 1 7

Надежда 🇧🇬

Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...

Lord_Dobs

Prose » Short stories, Humorous

1.7K 1 4

Short stories and prose by contemporary authors

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 7. 🇧🇬

Сродните души 🇧🇬

Пътят към едно ново начало 🇧🇬

Коронавирусът – дълбок белег или просто напомняне 🇧🇬

Тримата братя и златолистната вишна, гл. 11 🇧🇬

Касичката 🇧🇬

"Ad mortalis animas..." 🇧🇬

Лято в Крийк Вилидж 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 30 🇧🇬

Соня – трета част 🇧🇬

Спасително предложение за радикално решение 🇧🇬

Герасим и промяната 🇧🇬

Историческа история без подтекст 🇧🇬

Кулинарна история без подтекст 🇧🇬

Следобеден сън 🇧🇬

Айдуци 🇧🇬

Дневник 1 🇧🇬

Примката на Микеланжело 🇧🇬

Спомени от бъдещето 🇧🇬

Рози 🇧🇬

Развигор, Григор и Питагор 🇧🇬

Време разделно 🇧🇬

Соня – втора част 🇧🇬

Страх, когато хората са спокойни 🇧🇬

Приятелство 🇧🇬

Соня 🇧🇬

За вируса, човеците и котките 🇧🇬

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 6. 🇧🇬

Странният случай с Генади 🇧🇬

Ка́ро 🇧🇬

Те и Бог 🇧🇬

Снежен пролетен ден, изживян зад прозореца 🇧🇬

Жури 🇧🇬

Не спирай да ми говориш... 🇧🇬

Чековата книжка на любовта 🇧🇬

Изповед на една мъртва (духом) жена 🇧🇬

сезоните се сменят, но любовта остава 🇧🇬

Дванайста нощ 🇧🇬

Малка гара за живота 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Queue