Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Моята Коледа 🇧🇬

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...

ponichka.1

Prose » Short stories

2.4K 1 1

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота 🇧🇬

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...

ponichka.1

Prose » Short stories

1.8K 2 7

Обърнат многоъгълник 🇧🇬

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 4 2

Из „Обречен ум” 🇧🇬

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

953

Нощ в училището /край/ 🇧🇬

01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...

генек

Prose » Novellas and novels

837 1 8

Семейна сага 🇧🇬

Семейна сага
/ първа и единствена глава/
Мико Минджурков беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар. На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края даже 4-то отделение, когато го изключиха ...

gudman

Prose » Humorous

1.4K 1 6

Хиляди небеса 1 🇧🇬

Беше чувство, което нито дивните песни на сирените от Нереус, нито сладкодумната реч на азиерите биха могли да опишат. Понякога се чувствах така сякаш се носех на могъщите криле на Зефира, понякога се чувствах така сякаш пропадах неудържимо в мрачните бездни на Еребос. Понякога в сърцето ми пламтяха ...

Stay-C

Prose » Science fiction & fantasy

2.3K 1 1

Изневярата 🇧🇬

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.8K 3 7

Обществото на мъртвите хора 🇧🇬

Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...

Анн_Велѝ

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

887 1

Този път няма да ти се размине 9 🇧🇬

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Heel

Prose » Short stories

1.9K 3

Коледния пътепис, който ти обещах - 5 🇧🇬

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...

670301

Prose

648 2

Нощ в училището - 5. 🇧🇬

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Приказка за Чудното дете 🇧🇬

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

MarinTachkov

Prose » Stories for children

1.4K

Виенско кафе 3/ 6 🇧🇬

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.5K 6 6

Йоан 🇧🇬

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Buhler

Prose » Others

1.3K

Телефонът 🇧🇬

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Стас

Prose » Short stories

1.3K 1

Нощ в училището - 4. 🇧🇬

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 2

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

aleksandra79

Prose » Short stories

3.3K 3 14

Фалшификаторката 🇧🇬

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

vega666

Prose

1.6K 8 14

Нощ в училището - 3 🇧🇬

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

генек

Prose » Novellas and novels

947 2

Дете ли съм? 🇧🇬

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Галя_Георгиева

Prose » Others

1.1K

Виенско кафе 3/ 5 🇧🇬

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.4K 5 2

Български гени в Централна Европа 🇧🇬

Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

ЛюсиЦ

Prose » Short stories

1.8K 5 10

Този път няма да ти се размине 8 🇧🇬

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. ...

Heel

Prose » Short stories

976 3

Давностно 🇧🇬

Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, крака ...

exuded

Prose » Humorous

1K 2 5

Център за координация на пресичащи се пътища 🇧🇬

Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...

zelena

Prose » Science fiction & fantasy

2K 2 3

Нощ в училището - 2. 🇧🇬

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

генек

Prose » Novellas and novels

1K 1

Лепило и вълни (14) 🇧🇬

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

1K

Неуспешен опит за бягство от мрака 🇧🇬

На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло ...

Inspirators

Prose » Short stories

1.4K 1

Обречен ум 🇧🇬

Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

989

Челядта на дядо Коло 🇧🇬

Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...

aleksandra79

Prose » Short stories

1.8K 3 8

Коледният пътепис, който ти обещах - 6 🇧🇬

28 декември
Г-н ...сон е инженер по образование. Това е факт, с който той страхотно се гордее.
Разказвал ми е, че при дипломирането си инженерите в Швеция получавали пръстен. Последната работа на Г-н ...сон е някаква фирма за недвижими имоти. Ако ме питаш какво прави един инженер в такава фирма, сам ...

670301

Prose

722 1

Крайпътни мечти - Глава Втора 🇧🇬

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

1K

Зазоряване 🇧🇬

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Prose » Short stories

1K 2 4

Искай 🇧🇬

"Искай, искай, винаги искай" Искай винаги, каквото и да става. Искай да се събуждаш до любимият човек и да галиш косите му така, както утринното слънце гали телата ви. Искай целувките, искай усмивките, сълзите, прегръдките, думите...Искай да усещаш аромата на кафето, димът на цигарата, ромоленето на ...

Ji-yong

Prose » Letters

1.1K

Като Юда 🇧🇬

Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвиден ...

evgeniagenka

Prose » Short stories

1.3K 3

Нощ в училището 🇧🇬

20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.4K 6

Виенско кафе 3/ 4 🇧🇬

Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...

Elder

Prose » Novellas and novels

1.9K 4 1

Феята на сънищата 🇧🇬

Феята на сънищата
Преди много много години на края на света се родило едно мъничко, сладичко момиченце. То приличало на малко нежно цветенце, затова го нарекли Цвети.
Сложили го в снежнобяло креватче и започнали да му се радват. Детето се усмихвало на сън.
- Колко е красива! – промълвила майката. – ...

svetlanal

Prose » Stories for children

2.8K 1

Крайпътни мечти - Глава Първа 🇧🇬

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

930

Short stories and prose by contemporary authors

Моята Коледа 🇧🇬

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота 🇧🇬

Обърнат многоъгълник 🇧🇬

Из „Обречен ум” 🇧🇬

Нощ в училището /край/ 🇧🇬

Семейна сага 🇧🇬

Хиляди небеса 1 🇧🇬

Изневярата 🇧🇬

Обществото на мъртвите хора 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 9 🇧🇬

Коледния пътепис, който ти обещах - 5 🇧🇬

Нощ в училището - 5. 🇧🇬

Приказка за Чудното дете 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 6 🇧🇬

Йоан 🇧🇬

Телефонът 🇧🇬

Нощ в училището - 4. 🇧🇬

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

Фалшификаторката 🇧🇬

Нощ в училището - 3 🇧🇬

Дете ли съм? 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 5 🇧🇬

Български гени в Централна Европа 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 8 🇧🇬

Давностно 🇧🇬

Център за координация на пресичащи се пътища 🇧🇬

Нощ в училището - 2. 🇧🇬

Лепило и вълни (14) 🇧🇬

Неуспешен опит за бягство от мрака 🇧🇬

Обречен ум 🇧🇬

Челядта на дядо Коло 🇧🇬

Коледният пътепис, който ти обещах - 6 🇧🇬

Крайпътни мечти - Глава Втора 🇧🇬

Зазоряване 🇧🇬

Искай 🇧🇬

Като Юда 🇧🇬

Нощ в училището 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 4 🇧🇬

Феята на сънищата 🇧🇬

Крайпътни мечти - Глава Първа 🇧🇬

Queue