Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Синьо (предговор + 1) 🇧🇬

Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...

Iamhere97

Prose

787 5

Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Heel

Prose » Short stories

732 1 1

Крайпътни мечти - Глава Трета 🇧🇬

Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

961

Виенско кафе 3/ 7 🇧🇬

– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2K 6 5

В събота с Иванов 🇧🇬

Вкус
Седят в кафе-гаража на Митето двама комшии Иванов и Петров, пият си оригинални ментета и за жени си приказват.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Петров. И разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз п ...

генек

Prose » Humorous

866 1 4

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик! 🇧🇬

Откакто се запознахме тя се превърна в анатом, изучил тялото ми заедно с желанията му до най- малката подробност. Харесваше ѝ да ме докосва. Бях слабостта на крехкото ѝ телце, а тo беше моята. Обожавах тялото ѝ, начина, по който ме докосваше. Езикът ѝ! Ах той беше нежен и пъргав когато правеше френс ...

НиколаСтаниславов

Prose » Short stories, Erotic

1.6K 1

Биполярна среща 🇧🇬

Бях легнала до брега на едно езеро и броях облаците. С периферията си наблюдавах как листата на дърветата танцуват фламенко. Бяха се групирали по двойки. Жълтите танцуваха с червените, а зелените с кафявите, после вкупом се спускаха надолу, като пеперуди и утихваха по тревата. Протегнах ръка и си хв ...

Plevel

Prose » Short stories

1K 12 24

Синьо 🇧🇬

Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...

Iamhere97

Prose » Novellas and novels, Others

1.4K 3 7

Сянката на хаоса - част 1 🇧🇬

Мразя да съм права относно поведението на хората около мен. Сякаш са вид животни, за които знаеш, че при буря ще побегнат, при мирис на кръв ще се настървят. Стаден вид, който при взаимна изгода ще пази гърба на събрата си.
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...

Анн_Велѝ

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Аркадия 🇧🇬

Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...

BadlyHurtCantRecover

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

971 2

Началото на края 🇧🇬

Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...

Rasha

Prose » Short stories, Letters, Others

1.4K

Иванов - две истории 🇧🇬

Обувчица бяла
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя ...

генек

Prose » Humorous

890 3 14

Дяволско мнение 🇧🇬

ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

945

Любов и буря 🇧🇬

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

parvanski

Prose » Short stories

2K

Пакетирани моркови и годежен пръстен 🇧🇬

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...

Madeleine

Prose

1.2K 4 10

Светицата 🇧🇬

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Boyan

Prose » Short stories

2.1K 2 7

Този път няма да ти се размине 10 🇧🇬

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Heel

Prose » Short stories

1.1K 2 1

Коледният пътепис, който ти обещах - 7 🇧🇬

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...

670301

Prose

683 1 3

Тя се страхува само от градушките - 8 част 🇧🇬

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

ParvaNova

Prose

2.3K 8 20

Белите камъни 🇧🇬

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...

pamitam

Prose

919

Отдаденост 🇧🇬

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...

Junior

Prose

1.1K

Историите на Иванов 🇧🇬

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...

генек

Prose » Humorous

889 1 11

Аркадия 🇧🇬

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...

BadlyHurtCantRecover

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K

Съдби 🇧🇬

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

dochev89

Prose » Short stories

1.4K

Забравена от Бога и хората 🇧🇬

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...

ПетяБайчева

Prose

712

Депресия 🇧🇬

Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...

М.Ангелова

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Ноември в мен 🇧🇬

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...

Анн_Велѝ

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

852

Вълшебна Коледа 🇧🇬

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Лина7

Prose » Short stories

2.7K 1 4

Момичето без грим. 🇧🇬

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...

Цъки

Prose » Others

1.3K 2 3

Едно (не)обикновено лято .... част 1 🇧🇬

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

AlesaIvanova

Prose » Short stories

637

Виза 🇧🇬

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

cattiva2511

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.3K 2

Лепило и вълни (15) 🇧🇬

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

1.1K

Приказка за Любовта 🇧🇬

Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...

keri-88

Prose » Humorous

1.8K 3 6

Из „Обречен ум” 🇧🇬

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

932

Бяло и черно 🇧🇬

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

генек

Prose » Humorous

2.9K 7 32

В очакване 🇧🇬

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Лина7

Prose » Short stories

1.7K

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения. 🇧🇬

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

НиколаСтаниславов

Prose » Short stories, Erotic

2.2K 1 1

Познание, което не си се осмелил да имаш 🇧🇬

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

gigi08

Prose » Short stories, Others

1.3K 1 3

Цъфнало цвеке шарено 🇧🇬

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

merlin

Prose » Short stories

1.1K 1 1

Тя се страхува само от градушките - 7 част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...

ParvaNova

Prose

2.3K 10 20

Short stories and prose by contemporary authors

Синьо (предговор + 1) 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬

Крайпътни мечти - Глава Трета 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 7 🇧🇬

В събота с Иванов 🇧🇬

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик! 🇧🇬

Биполярна среща 🇧🇬

Синьо 🇧🇬

Сянката на хаоса - част 1 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

Началото на края 🇧🇬

Иванов - две истории 🇧🇬

Дяволско мнение 🇧🇬

Любов и буря 🇧🇬

Пакетирани моркови и годежен пръстен 🇧🇬

Светицата 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 10 🇧🇬

Коледният пътепис, който ти обещах - 7 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 8 част 🇧🇬

Белите камъни 🇧🇬

Отдаденост 🇧🇬

Историите на Иванов 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

Съдби 🇧🇬

Забравена от Бога и хората 🇧🇬

Депресия 🇧🇬

Ноември в мен 🇧🇬

Вълшебна Коледа 🇧🇬

Момичето без грим. 🇧🇬

Едно (не)обикновено лято .... част 1 🇧🇬

Виза 🇧🇬

Лепило и вълни (15) 🇧🇬

Приказка за Любовта 🇧🇬

Из „Обречен ум” 🇧🇬

Бяло и черно 🇧🇬

В очакване 🇧🇬

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения. 🇧🇬

Познание, което не си се осмелил да имаш 🇧🇬

Цъфнало цвеке шарено 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 7 част 🇧🇬

Queue