Глава Втора
Сблъсък с миналото
Дори шокиращото убийство не можеше да попречи на сивото ежедневие на гражданите. Всички малки магазинчета бяха отворени, всяко кафене вече беше пълно с измръзнали ученици, улиците бяха препълнени с хора, които бързо крачеха наоколо без да се оглеждат какво става около ...
133. В черния цвят се крият отговорите на всички въпроси, които не ни дават покой.
134. Хората се боят от тъмното, понеже в техните очи, то е нещо неизвестно.
135. Ако в тоя свят има нещо светло, то това е тъмнината.
136. Лесно е да повтаряш чужди думи. Трудно е да измислиш свои.
137. Ако успееш да ...
Какъв ти е проблемът?
Всичко започна сякаш от нищото. Една приятна разходка щеше да ме прати право при доктора. Та вървяхме си ние семейно на гребната база за една приятна разходка. И тя беше приятна, докато моят автомобил не започна да изостава. Татко подвикна:
– Абе, сине, да не ти свърши горивото ...
Живяла в пустинята една камила, в стадо от подбрани екземпляри. Била щастлива, защото усещала, че за водача на кервана не е просто поредната камила от стадото, а някак… по-специална. Винаги, когато имал възможност, той откликвал на камилските ѝ нужди – чешел я между ушите, приглаждал разрошената ѝ к ...
Меровингите са династия франкски крале, управлявали територия, включваща части от днешните Франция, Холандия и Германия в периода от 5 до 8 век.
Историята, която ще ви разкажа е действителна и излиза наяве през 60те години на 20 век във Франция.
Забогатяването:
На 1 юни 1885 г. във френското селце Р ...
В подножието на Морените цареше черен мрак и когато от южната им страна се разнесе черната мъгла, остана незабелязана за очите наоколо. Изви се в спирала над студената земя, издигна се и започна да се сгъстява, за да оформи един едър закачулен силует. Алабаст, без дори да се огледа, закрачи бързо в ...
Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...
– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла? ...
Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството...
Любка ...
Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...
Животът ми е минал през много трудности и тъга. Още от малък съм преживявал тъга и много малко щастие. Едва на 16 години, мечтая за добър живот и добри приятели. Живота на дете преминал през трудности и раздели. За мене детството е свършило вече откакто постъпих в първия си дом за деца. Раздялата с ...
Първа глава
Горска симфония
Всичко започна в един малък безименен град, скрит в гората високо в планината. Град, който на пръв поглед изглеждаше като всяко друго малко и забравено градче по онова време, през 1990 година. Все пак това място бе различно, беше толкова очевидно, че ако и за пет минути н ...
Рачо намери я!
Рачо намери я
Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.
Въпреки усилията на негов ...
Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...
Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...
Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...
Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание ...
– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...
Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...