Short stories and prose by contemporary authors
Прикритие 🇧🇬
Любов и его 🇧🇬
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...
Безсрамник 🇧🇬
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...
Синьо (4) 🇧🇬
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...
Виенско кафе 3/ 8 🇧🇬
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...
Дървото 🇧🇬
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...
Кръвопускане-1 🇧🇬
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...
Аркадия 🇧🇬
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...
Откраднати моменти 🇧🇬
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...
Забравен незабравен спомен за един човек 🇧🇬
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата, ...
Синьо (3) 🇧🇬
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарият ...
Невидимата майка 🇧🇬
Чат- запознанство 🇧🇬
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...
Гората на мъртвите 🇧🇬
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...
Пътуване 🇧🇬
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...
Работата на Господ 🇧🇬
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...
Катето не разбира от изкуство 🇧🇬
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...
Мъдрословия (40) 🇧🇬
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...
Аркадия 🇧🇬
Безвремие 🇧🇬
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...
Синьо (2) 🇧🇬
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...
Неделен Иванов 🇧🇬
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...
На върха на иглата 🇧🇬
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...
Мъдрословия (39) 🇧🇬
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...
Синьо (предговор + 1) 🇧🇬
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...
Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬
Крайпътни мечти - Глава Трета 🇧🇬
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...
Виенско кафе 3/ 7 🇧🇬
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...
В събота с Иванов 🇧🇬
Седят в кафе-гаража на Митето двама комшии Иванов и Петров, пият си оригинални ментета и за жени си приказват.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Петров. И разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз п ...
Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик! 🇧🇬
Биполярна среща 🇧🇬
Синьо 🇧🇬
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...
Сянката на хаоса - част 1 🇧🇬
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...
Аркадия 🇧🇬
Началото на края 🇧🇬
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...
Иванов - две истории 🇧🇬
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя ...
Дяволско мнение 🇧🇬
Любов и буря 🇧🇬
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...