Short stories and prose by contemporary authors
Последното писмо до баща ми 🇧🇬
Знаеш ли... 🇧🇬
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...
Цветя за Барда 🇧🇬
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...
Ха, дано! 🇧🇬
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...
Лицето 🇧🇬
Прозрение (1) 🇧🇬
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...
Золотой кувшинчик 🇷🇺
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...
Защо бе, Силве не спираш да говориш? 🇧🇬
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...
Турете му пепел 🇧🇬
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...
Нощта на сивите - край 🇧🇬
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
Нечистите - глава 6.1 🇧🇬
18+ Искам те! 🇧🇬
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...
Конкурс "Куц Пегас" 🇧🇬
Двуличница 🇧🇬
Огледалото /част 4/ 🇧🇬
Приказка за юнака и змея 🇧🇬
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да з ...
Молбата на Верчето 🇧🇬
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...
Страхове 🇧🇬
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
Весели пуканки с комерсиални и Част 14 🇧🇬
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...
Нощта на сивите - 10. 🇧🇬
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
Знаеш ли 🇧🇬
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...
Нечистите - глава 6 🇧🇬
Понякога Господ си прави шегички 🇧🇬
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...
Лепило и вълни (28) 🇧🇬
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...
Бяс 🇧🇬
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...
Изчезвам до съвършенство 🇧🇬
Изповедта 🇧🇬
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...
Скоро пристигам 🇧🇬
Майтап 🇧🇬
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната болница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навести. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...
Бягство от ада #1 🇧🇬
Бягаше без посока и м ...
Фетишът на 18 годишна ( Част 6 ) 🇧🇬
- Хванах те! - ...
Смъртта на бащата 🇧🇬
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...
Нощта на сивите - 9. 🇧🇬
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
Караман 🇧🇬
Докторе, спасявай ! (скеч) 🇧🇬
Ти само потърпи, изслушай ме, защото на мен ми иде гърлото да си резна... пък дано има някакъв лек...
Та миналата година се помина ...
Пътници в зимната нощ 🇧🇬
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...