Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

18+ Къщата на смъртта 🇧🇬

***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива н ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.6K 3 6

Подарена кукла 🇧🇬

Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я ...

lusibo

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Неживият 🇧🇬

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

exuded

Prose » Short stories

735 4 4

Троянски кон (3) 🇧🇬

Трета част
- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.
- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.
- Алипи, зн ...

йеромонах

Prose » Short stories

888

В плен на миналото 🇧🇬

Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...

gold

Prose » Others

1.2K 1 1

Лепило и вълни (2) 🇧🇬

С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

2.7K 3 3

Мъдрословия (29) 🇧🇬

282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

911

18+ Дипломати 🇧🇬

Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...

ЛюсиЦ

Prose » Short stories, Humorous

1.2K 4 12

18+ "Не ме съдете" 20 🇧🇬

Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

1.9K 4 6

Любовта към България и преклонението пред нейните 🇧🇬

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

lusibo

Prose » Short stories

2.1K 2 9

Троянски кон (2) 🇧🇬

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

йеромонах

Prose » Short stories

810

Орис (Сафина) 31 🇧🇬

∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...

teodoralindemann

Prose » Novellas and novels

988 1

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

генек

Prose » Novellas and novels

1K 2

18+ Билет 🇧🇬

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

salvador-dali

Prose » Humorous

989 1 3

Уреждачите 🇧🇬

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

670301

Prose » Short stories

1.7K 3 4

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

diesto

Prose » Short stories

1.6K 3 3

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Eipril

Prose

816 6

Манипулация 🇧🇬

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

925 1 1

Просто пейка 🇧🇬

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

murjoflos

Prose » Short stories

943 1 2

Пощальон 🇧🇬

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Prose » Short stories

1.7K 3 4

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...

salvador-dali

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

995

Троянски кон (1) 🇧🇬

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

йеромонах

Prose » Short stories

1.4K

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

diesto

Prose » Short stories

822 2 7

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...

duffmckagan

Prose » Others

1.3K 4 6

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

1.7K 5 8

Мъдрословия (28) 🇧🇬

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

952 1

Село на римски път 🇧🇬

Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.9K 2 4

С очи като котка 🇧🇬

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

ЛюсиЦ

Prose » Short stories

1.3K 5 19

*** 🇧🇬

– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...

lusibo

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K

Всеки нов човек, нов урок 🇧🇬

Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...

Дамла

Prose » Others

1.3K 1 1

18+ Десетопръстната техника на Коги Генов 🇧🇬

Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...

vega666

Prose » Short stories

1.1K 4 3

Там слънцето не блестеше 🇧🇬

Посветено на Лили Вълчева (Kalia1117)
18 април, 1971
До Якоб Берковиц
Тел Авив, Израел
Шалом, братко! Нека Бог, нашия Всевишен е винаги с теб и семейството ти! Мир и сполука нека винаги намират пристан в дома ти! Избрах да ти пиша в този ден, защото днес е Пасха и както нашия народ на този ден се е ...

Papalisimo

Prose » Letters

2K 4 14

K 🇧🇬

„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...

intoxicatingtrash

Prose » Short stories

1.2K 1

Картините на живота 🇧🇬

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.3K 1 1

Мъдрословия (27) 🇧🇬

270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...

Адриан

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

849 2

Трите дъщери на Ставри 🇧🇬

Boyan

Prose » Short stories

2.3K 1 3

Една непорочна любов 🇧🇬

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

thedac

Prose » Short stories

840 2 4

Боже, колко мъка има по тоя свят 🇧🇬

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

parvanski

Prose » Short stories

2.5K 2 2

Каво е живота 🇧🇬

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

Eipril

Prose » Others

731 1 3

Short stories and prose by contemporary authors

18+ Къщата на смъртта 🇧🇬

Подарена кукла 🇧🇬

Неживият 🇧🇬

Троянски кон (3) 🇧🇬

В плен на миналото 🇧🇬

Лепило и вълни (2) 🇧🇬

Мъдрословия (29) 🇧🇬

18+ Дипломати 🇧🇬

18+ "Не ме съдете" 20 🇧🇬

Любовта към България и преклонението пред нейните 🇧🇬

Троянски кон (2) 🇧🇬

Орис (Сафина) 31 🇧🇬

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

18+ Билет 🇧🇬

Уреждачите 🇧🇬

Старецът и момчето 🇧🇬

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Манипулация 🇧🇬

Просто пейка 🇧🇬

Пощальон 🇧🇬

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

Троянски кон (1) 🇧🇬

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Мъдрословия (28) 🇧🇬

Село на римски път 🇧🇬

С очи като котка 🇧🇬

*** 🇧🇬

Всеки нов човек, нов урок 🇧🇬

18+ Десетопръстната техника на Коги Генов 🇧🇬

Там слънцето не блестеше 🇧🇬

K 🇧🇬

Картините на живота 🇧🇬

Мъдрословия (27) 🇧🇬

Трите дъщери на Ставри 🇧🇬

Една непорочна любов 🇧🇬

Боже, колко мъка има по тоя свят 🇧🇬

Каво е живота 🇧🇬

Queue