Short stories and prose by contemporary authors
Един нюанс сиво 🇧🇬
Село на римски път - 4.4. 🇧🇬
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...
Приключение в огледалната реалност /за конкурса/ 🇧🇬
Тогава казвам "обичам те" 🇧🇬
Гъркът 🇧🇬
Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.
– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. ...
Село на римски път - 4.3. 🇧🇬
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...
Чужди пътища - откъс 🇧🇬
Един последен залез 🇧🇬
Репортажи - СТРАХ 🇧🇬
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...
В очите на бурята 🇧🇬
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...
Самотата на твореца 🇧🇬
Лепило и вълни (4) 🇧🇬
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..." 🇧🇬
18+ Край морето 🇧🇬
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...
Село на римски път - 4.2. 🇧🇬
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...
Размисли на червено 🇧🇬
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...
Силата на едно сърце 🇧🇬
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за раб ...
Любовта без думи 🇧🇬
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...
Рано 🇧🇬
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...
Село на римски път - 4.1. 🇧🇬
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...
Ставам ли за нещо друго? 🇧🇬
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...
"Не ме съдете" 23 🇧🇬
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...
От 6 без 10 до 12 без 5 🇧🇬
Не е само желанието 🇧🇬
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...
Ключът към хармонията 🇧🇬
Бара и мост 🇧🇬
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...
Село на римски път - 3.4. 🇧🇬
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...
В края 🇧🇬
Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция на цялата литература и изкуство!
Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края н ...
Той 🇧🇬
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...
Авлиги 🇧🇬
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...
Село на римски път - 3.3. 🇧🇬
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...
Половин сърце 🇧🇬
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...
"Не ме съдете" 22 🇧🇬
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...
Любов като тяхната 🇧🇬
Провиденецът и сърната 🇧🇬
Онази жена 2 🇧🇬
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...
Морски размисли 🇧🇬
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...