Short stories and prose by contemporary authors

42.6K results

Капчица любов 🇧🇬

И знаеш ли, преди ми оставяше шоколада на прозореца.
Ей така, да ме зарадва. Щом будех се и погледнех към прозореца,
освен слънце там имаше и капчица любов.
1K

За някои проявления на познанията по география 🇧🇬

На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...
1K 1 3

Малки разговори 🇧🇬

Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
1.5K 3 3

Кооперация "Лепотица" 🇧🇬

- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...
3K 4 6

Наказание за виновната 🇧🇬

Някаква кола се опитваше да изпревари дългата колона. Шофьорът примигваше с фарове и надуваше клаксона. Зара бе крайно възмутена, но нямаше какво друго да направи, освен да натисне спирачката. Онзи се опитваше да се вклини пред един камион, но като че ли закъсняваше. Дистанцията бързо намаляваше. Ст ...
1.7K 1

Просто жена 🇧🇬

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...
939 1 1

Таксират 🇧🇬

Викат ми Вангелия, а турското име не си го помня. Сигурно съм доста стара, защото много работи съм забравила. Как обаче станах Вангелия това и сега го помня. Беше, когато комитите клаха Мендово, а аз зреех като мома тогава.
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше ...
1.8K 1 1

Виенско кафе 2/ 18 🇧🇬

Борил се оправя с Антонов и след три дни той ми се обажда да се видим, за да му обясня какво да каже на Драшев. Разяснявам му нещата и той му звъни и си уговоря среща още пред мен. Не ми е ясно за какво е преритал за недовършените морски бетони на Борил, но явно сериозно ги иска. Но в скапаната държ ...
866 2 2

18+ На брега на небето 🇧🇬

НА БРЕГА НА НЕБЕТО
Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .
Беше самот ...
1.1K 3 3

Моята мечта 🇧🇬

Навсякъде все някой мечтае, дори и аз мечтая. Мечтая за фантастични истории със феи, вещици, чудовища, вампири, демони, и много други фантастични създания. Но сега смятам да ви разкажа това което аз преживях не отдавна.
Когато почти се бях отказала от моята мечта ми се случи нещо невероятно. Една ве ...
1.4K 3 5

Черният сак 🇧🇬

Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.
Там в сака са едно де ...
867 3

Земята-променлива 🇧🇬

Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, ...
761 2 3

Зеленилка и плесен 🇧🇬

Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
1.6K 3

Никога 🇧🇬

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...
980 1 2

Счупеното винаги оставя следи 🇧🇬

Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...
1.4K 2 1

Виенско кафе 2/ 17 🇧🇬

– Сядай Алекс, за какво искаш да говорим?
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти. ...
1.4K 2 5

Топлина 🇧🇬

Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...
Война за чужд ...
998 1

18+ Доброта - част 2 🇧🇬

Доброта
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше г ...
1.4K 1 2

Улиците на града бяха оглушително тихи 🇧🇬

Улиците на града бяха оглушително тихи. Пришумяваше някое друго такси, някой забързан минувач по път за вкъщи, гларуси кръжаха из небесата на ята и грачеха, сякаш предизвестявайки нещо. Спрях се,огледах се. Наистина времето сякаш бе спряло, но реално то си течеше и преминавахме ние през него,то през ...
1K 2 4

Вуду 🇧🇬

Някой е оставил пред вратата вуду кукла. Ужасна вещ, която може да причини някому зло. Тя знае, защото има опит с магиите, макар и белите. Повдига ѝ се от куклата. Ще я хвърли през балкона, нека друг се оправя с нея. Куклата полита надолу, жената също, понесена от незнайна сила.
(разказ в 50 думи)
1.4K 1 2

18+ Виенско кафе 2/ 16 🇧🇬

След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата. ...
971 2 3

Звездана 🇧🇬

Приказка от Генка Богданова, удостоена с Второ място в Международния литературен конкурс "Земята е наш кораб", гр. Самара, Русия, 2017 година
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и ...
1.8K 2

Нина Ричи за дядо Васил 🇧🇬

Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...
1.7K 4 14

Пътуващият 🇧🇬

От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...
1.3K

Юнашка майка 🇧🇬

Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за к ...
1.6K 1 2

Войнишки разказ 🇧🇬

Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...
1.8K 2 9

Изпепеляване 🇧🇬

Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...
2.7K 6 16

Малък подарък, обвит в слова за тебе, Мамо! 🇧🇬

Като ухание на роза и
по-нежна от перце!
Топлината твоя, ​​​​​по-гореща и от слънцето.
Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...
1.8K 3

Към Радомир, след пустинята 🇧🇬

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
863 1 3

Ех, човеко... 🇧🇬

Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!
944 1

Началото на края 🇧🇬

Започна така началото на края. Като че някой насън ми бе нахлузил часовник на ръката и от момента ми се подиграваше ехидно. Май и беше развален-стрелките по него все летяха, а механизмът ме будеше често в пет сутринта. Знаех, че това ще дойде. Но колкото и да очакваш, когато нещото настъпи, някак вс ...
1.1K

Година живот 🇧🇬

Ако ми оставаше поне година живот, щях да тръгна да те търся из целия свят. Ако ми оставаше поне година, щях да те целувам, както никога досега; да те прегръщам силно, както никога досега; да гледаме всеки изгрев, всеки залез, звездите, както никога досега. Щяхме да направим всичко, което не успяхме ...
931