Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Романтичен мъж и лайкучка 🇧🇬

Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели па ...

latinka

Prose » Humorous

1.3K 2 7

Парижаните 🇧🇬

> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...

beggins

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

986 1 2

Тридесет крачки до Америка 🇧🇬

Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски дво ...

anwel

Prose » Short stories

684

Равносметка 🇧🇬

Нас емигрантите много ни бива в равносметките. Българинът като стъпи на чужда земя, без значение за какъв бохем или епикуреец се е мислил или минавал пред съгражданите си, започва да цепи на две и пфенига и пенито, а пък всемогъщият цент направо го прави на микроелементи. В главата му превключва няк ...

B

Prose » Letters

2.2K 3 6

За летенето 🇧🇬

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счу ...

Oracle

Prose » Short stories

1.9K 4 3

Там, под покрива 🇧🇬

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

exuded

Prose » Short stories

664 1 3

Машината 🇧🇬

Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...

Lebovski

Prose » Short stories

910 3 4

Хари 🇧🇬

Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.
Получи се това, което очаквах.
Отидох на пър ...

светлани

Prose » Short stories

714 1 1

Гробът на Димо- Клетвата (откъс) 🇧🇬

И като вървяхме така нагоре по стръмнината, отведнъж пред нас се появи голо, равно място и грамаден мраморен саркофаг, който с времето и от собственото си тегло беше потънал до половината в земята. Десет лакти широк и дълъг от тука до Стамбул. Защо ли го намираме точно на това място? В пустинята. В ...

khanas

Prose » Short stories

1.6K

Мъжът, който открадна сърцето ми 🇧🇬

- Аз убих Джудит – каза жената с бялата рокля, с лилията в косите, с чисто новата, искряща в празнично златно халка. Аз убих Джудит, каза младоженката.
Пианистът се втренчи в лицето й, и въпреки, че тя се бе надвесила - над него, над клавишите, над страниците с ноти, имаше чувството, че сините й очи ...

Светлана_Видинска

Prose » Short stories

2.1K 4 7

Китара, алкохол и останалия свят - 2 част 🇧🇬

Човекът изгледа премрежено Ивайло и го заговори.
- Дошъл си тук, за да спиш по-добре или на лов за сервитьорки?
Ивайло се обърна, отпи показателно от бутилката и му каза:
- Не може ли и двете.
Чичото му отвърна със лек подигравателен кикот: ...

Рустислав

Prose » Short stories

643

Сестри 🇧🇬

Сестри
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...

zelena

Prose » Short stories

1.4K 1 3

Ти 🇧🇬

Ти си едно създание, пълно с особености. Рядко се обаждаш, но когато го правиш, думите, излизащи от тези черешово- сладки устни, са енигми. Ти си едно загадъчно същество, един архаичен пъзел, който всички искат да дешифрират и запазят за себе си. Очите ти премигват с неизречени пакости; лицето ти ви ...

margo88

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1 1

Китара, алкохол и останалия свят - 1 част 🇧🇬

Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният пред ...

Рустислав

Prose » Short stories

929 1

Сватбен подарък 🇧🇬

– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:
„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението ...

Elder

Prose » Short stories

831 2 6

Та, както казва Шопенхуер 🇧🇬

Та, както казва Шопенхауер…
Спортната фамилия на Никола Карапейчовски се скупчи около масата и главата на семейството с вещина разпарчетоса двете печени пилета. Стартът на обяда беше даден, ама и без да си вещ в семейните нюанси, се виждаше, че между тях витаеше някаква зле спотайвана драма.
Преди д ...

latinka

Prose » Humorous

1K 2 10

Не било баш тъй 🇧🇬

НЕ БИЛО БАШ ТЪЙ
Завързаха кучетата по перваза на полянката, напалиха огън, насядаха край него и отвориха раниците. Беше дошъл най-хубавият момент от ловния излет — когато се вадеха шишетата с вино и ракия и се развързваха месалите — отваряха се душите и се разсипваха от там с пълни шепи: спомени, ил ...

Мильо

Prose » Humorous

1.2K 1

Такъв е животът... 🇧🇬

Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала т ...

Aphrodite

Prose » Short stories, Others

1.2K 1

Мария и Петър пета глава 🇧🇬

Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз има ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

989

Телесната повреда 🇧🇬

Не е хубаво хората да си причиняват телесни повреди. Нетелесни може, за тях трудно осъждат, пък и всеки у нас си е малко смахнат, така че нетелесно всички сме добре само условно.
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...

exuded

Prose » Humorous

866 1 2

Фатална грешка 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

evgeniagenka

Prose » Short stories, Humorous

988 2

Жената на музиканта 🇧🇬

Тя не може да пее, нито да свири на каквото и да било, тя само живее с музиката. Като ученичка пеела в хора, ама я изгонили бързо. Слушала музика вкъщи, на грамофона, на касетофона, после и на CD. Танцувала. Сама, за да не я види никой. Обичала един китарист и обикаляла концертите по читалищата в Со ...

Lenni

Prose » Others

1.7K

Тайната на имението Калуидж (3-та част) 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж (3-та част)
ужаси
Стаята бе празна, но сенките на предметите зловещо се издуваха под светлината на полилея. Аз лежах неподвижно на леглото, треперейки и очаквайки да ме нападне неизвестен, невидим враг. След малко хватката на кошмара започна да се разхлабва и аз взех да р ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

978 1 6

Щастието 🇧🇬

Та щастието е нещо, което всяка блондинка търси в портмонето си и което всеки бездомник дръзко зърва по тротоара. Щастието също се намира в малките неща. Има огромно значение в това къде момичето ще се облегне, докато гледаме филм. Дали на стола, на дивана, или вместо всички тези стабилни предмети н ...

Рустислав

Prose » Others

892 3

18+ Петък вечер 🇧🇬

Беше късна петък вечер. И двамата, абсолютно отделно един от друг, бяха решили да отидат на парна баня. Единственият начин да оставиш напрежението някъде в забързания делник. Първи влезе той, приготви се и се запъти към залата. Разминаха се в коридора, но тя така се беше сгушила в якето си, загледан ...

snow__queen

Prose » Erotic

2.8K 4 8

Vita Mortalis 🇧🇬

Caput III
(глава трета, част първа)
"Грешни решения"
Нямаше нищо останало тук.
Само мрак и пусто пространство. Нямаше за какво да се задържа – не можех нито да се предам, нито имах волята да продължа, нито притежавах нужното желание да се боря, защото нямаше за какво. Наказанието ме държеше на Земят ...

Nevium

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Erotic

1.2K

Разказ 🇧🇬

Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...

cosigin

Prose » Short stories

813

Заядливо, към щастието 🇧🇬

Щастието е дребнаво, страхливо нещо. То злобее в своята тленност и често е синоним на алчност. Къде е то, когато стане трудно? Скрито под някое легло, се надява гръмотевиците да не го спукат, както игла би спукала балон? Или пробягва от очила на очила, защото може да живее само под розово небе? А ка ...

Madeleine

Prose

834

Претопени чувства 🇧🇬

ПРЕТОПЕНИ ЧУВСТВА
Често се питам, ако дойде някой (Не че е възможно… Но защо пък не?! Защо – не?!) и ме попита: „Коя си ти?“ Ще му кажа, а той: „Как така? Кога? Защо?“ Как ще му обясня? Как се обяснява тази антиалхимия, която превръща златото в желязо, надеждата в отчаяние, любовта в омраза, животът ...

Мильо

Prose » Short stories, Others

1.2K 2

Представление 🇧🇬

Нарисувах сцена с кръвта си.
Капчици опръскаха лицата ви.
Аплодисментите заглушават болката.

Емосъм

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

818 2

Тринадесет черни котки 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
Казват, че черната котка, както и числото тринадесет, в народните поверия са символи на неприятности и лош късмет.
Моята история ще ви докаже, че всяко правило има и по някое щастливо изключение. Но преди да започна своя разказ, позволете ми да се представя .
Родил съм се н ...

evgeniagenka

Prose » Humorous

1.1K 1 3

На кулинарната барикада 🇧🇬

На кулинарната барикада
За Панайот мързелът не беше лоша черта от характера, а начин на съществуване, професия, верую, което беше прегърнал с всяка клетка на мощното си тяло. Да дремеш във фотьойла пред телевизора и да благославяш всеки миг онзи, измислил дистанционното, това беше една от най-големи ...

latinka

Prose » Humorous

1.1K 1

Какво се подарява на любим човек? 🇧🇬

Какво се подарява на любим човек?
Спомен, вещ, момент.
Казана дума навреме.
Усещане за вечност.
Нежност, топлина. ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

1.1K 2

Три в едно 🇧🇬

Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...

ZAGORA

Prose » Stories for children

1.1K 1

Страхът е срамно нещо 🇧🇬

"Страхът е срамно нещо." Мислеше си дядо Страхил, загледан в далечните хълмове обагрени в златистите цветове на залеза. Дали заради името му, което въпреки че му бе скъпо така, както дядо му, който някога го бе носил, му се струваше някак унизително, дали заради сантименталност, която всячески уж из ...

sauronboab

Prose » Short stories

2K 1 5

Арменецът 🇧🇬

Арменецът
Глава първа
Дребната прегърбена фигура на стареца все по-често се срещаше по тесните улици в центъра на Варна. Старо, протрито на ръкавите и яката, палто обгръщаше тялото му и му придаваше още по-безформен вид. Сякаш беше шито за много по-едър човек. На главата си носеше неизменното таке, ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 1 3

Кафене 🇧🇬

Дълго време ми липсваше муза, за да пиша. В главата ми се въртяха прекалено много идеи за криминални романи, разкази на ужасите, романтични сапунки... Но сякаш нищо не си заслужаваше да бъде написано.
Един ден бях решила да търся вдъхновение в местното кафене. С алкохол в ръката и в очакване пиянств ...

margo88

Prose » Short stories

1.9K 1

Гладко обръсната глава 🇧🇬

Докато се взирах в окачените на стената дипломи и сертификати от конгреси, участия в симпозиуми и различни квалификации, мислейки си, че не са оказали особено голямо влияние върху професионалното ми израстване, не съм усетил, кога следващият клиент е отворил вратата. Тя плахо поздрави и седна на сто ...

светлани

Prose » Short stories

741 1

Другата свобода 🇧🇬

Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2.6K 2 6

Естеството на страха 🇧🇬

Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. ...

gornovski

Prose » Short stories

2K 1 3

Short stories and prose by contemporary authors

Романтичен мъж и лайкучка 🇧🇬

Парижаните 🇧🇬

Тридесет крачки до Америка 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

За летенето 🇧🇬

Там, под покрива 🇧🇬

Машината 🇧🇬

Хари 🇧🇬

Гробът на Димо- Клетвата (откъс) 🇧🇬

Мъжът, който открадна сърцето ми 🇧🇬

Китара, алкохол и останалия свят - 2 част 🇧🇬

Сестри 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Китара, алкохол и останалия свят - 1 част 🇧🇬

Сватбен подарък 🇧🇬

Та, както казва Шопенхуер 🇧🇬

Не било баш тъй 🇧🇬

Такъв е животът... 🇧🇬

Мария и Петър пета глава 🇧🇬

Телесната повреда 🇧🇬

Фатална грешка 🇧🇬

Жената на музиканта 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж (3-та част) 🇧🇬

Щастието 🇧🇬

18+ Петък вечер 🇧🇬

Vita Mortalis 🇧🇬

Разказ 🇧🇬

Заядливо, към щастието 🇧🇬

Претопени чувства 🇧🇬

Представление 🇧🇬

Тринадесет черни котки 🇧🇬

На кулинарната барикада 🇧🇬

Какво се подарява на любим човек? 🇧🇬

Три в едно 🇧🇬

Страхът е срамно нещо 🇧🇬

Арменецът 🇧🇬

Кафене 🇧🇬

Гладко обръсната глава 🇧🇬

Другата свобода 🇧🇬

Естеството на страха 🇧🇬

Queue